4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 13.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 4479/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. В. Р., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Б. И. К. срещу определение № 1759 от 26.07.2016 г. по ч. гр. дело № 1819/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ състав.
Ответникът [фирма], [населено място] е подал отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който е изложил становище за процесуална недопустимост на частната жалба, както и за липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, постъпила е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против определение, подлежащо на инстанционен контрол, налице е правен интерес от сезиране на ВКС. Възражението за процесуална недопустимост на частната жалба се основава на твърдение на ответника по жалбата за цена на иска под 5000 лв., което не е установено по делото служебно в първоинстанционното производство и във въззивното производство. Поради това следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима. Позоваването на висящо тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК не обосновава извод за спиране на настоящето производство с оглед липсата на правен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, който да бъде разгледан, за да бъде създадена практика по приложението на закона.
По допускането на касационното обжалване ВКС приема следното:
С обжалваното определение № 1759 от 26.07.2016 г. по ч. гр. дело № 1819/2016 г., Пловдивският окръжен съд е потвърдил определение № 5970/06.07.2016 г., постановено по гр. дело № 6722/2016 г. по описа на Пловдивски районен съд /ПРС/, ХІV гр.с., с което е върната искова молба вх. № 26501/25.05.2016 г., подадена от В. В. Р. срещу [фирма], [населено място] и е прекратил производството по гр. дело № 6722/2016 г. на ПРС, ХІV гр.с. За да потвърди първоинстанционното определение въззивният съд е приел дадените от първоинстанционния съд указания на ищцата за отстраняване на нередовности на исковата молба за „уместни” и „в съответствие със закона и задължителната съдебна практика”. Изложил е още и съображения за тяхната правилност и по – конкретно за правилност на указанията на ПРС за конкретизиране от ищцата на основанието за придобиване собствеността й върху имота, както и за конкретизиране по – какъв начин е смутено правото й на собственост от ответника, а освен това и за представяне актуална скица на имота, актуална данъчна оценка на същия имот, за представяне вписана искова молба и други указания, подробно изложени в мотивите на въззивното определение. ПОС е развил съображения за законосъобразност указанията на ПРС до ищцата да обоснове правния интерес от поддържаното искане за премахване на 1% идеална част от втория етаж на постройка, като е мотивирал разбирането си, че така формулирано искането е недопустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната жалбоподателка твърди, че „са налице основания по чл. 281, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”. Изложението съдържа преповтаряне на доводите в частната касационна жалба, без в него да е формулиран конкретен правен въпрос. Частната жалбоподателка е изразила становището си по начина за изчисляване на държавната такса, като е посочила съображения в подкрепа на становището си, че таксата би следвало да се начисли „върху претенцията съставляваща данъчна оценка на 1% идеална част от имота, чието премахване се иска”. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съставлява становището на страната по изводите на въззивния съд за определяне на държавната такса, съгласно което ПОС е приел неправилни мотиви. Частната жалбоподателка цитира решение № 28/06.01.2016 г. на ПОС, в което съдът приел, че таксата се определя „върху предмета на делото – процесния имот, чието премахване се иска”.
Липсата на конкретен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените от страната допълнителни основания за това /в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, които касаторът В. Р. не е съобразила/. Съгласно разясненията в същото ТР на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора. За пълнота на настоящите мотиви следва да бъде посочено, че и по отношение на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсва мотивирано изложение. Становището в частната касационна жалба, че били налице основания по чл. 281, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е неправилно. Страната с този довод допуска смесване на различни видове основания – основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които имат съответно различно приложно поле. Първата група основания – по чл. 280, ал. 1 ГПК засягат производството по допускане касационно обжалване на въззивното определение, а втората група основания – по чл. 281, т. 3 ГПК третират производство по разглеждане на частната касационна жалба по същество. Съгласно разясненията в посоченото по – горе ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС отстраняването на нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК засяга производството по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество, докато точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика с оглед преодоляване на правни разрешения по прилагане на правна уредба. При изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са взети предвид посочените разрешения, поради което са направени доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, с които не се релевират предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК.
От изложеното следва, че частната жалбоподателка не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1759 от 26.07.2016 г. по ч. гр. дело № 1819/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, VІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: