О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 20.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми април , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1348/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. П. В. ,С. В. В. и Г. В. В. чрез адв.М. С. срещу решение №192 от 17.12.2015г. по гр.дело № 257/2015г. на Силистренски окръжен съд , с което е потвърдено решение №36 от 30.01.2015г на Районен съд [населено място] , срещу касаторите уважен е иск по чл. 135 от ЗЗД за относителна недействителност на договор за дарение, по отношение на кредитора [фирма] Отменени са като увреждащи кредитора дарствени разпореждания на първия ответник с идеални части от недвижими имоти – земеделска земя.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се поставя въпрос , свързан и с довод за недопустимост на обжалваното решение : следва ли диспозитивът на съдебното решение по иска на основание чл. 135 ЗЗД да включва индивидуализация по основание и размер на релевираното с исковата молба вземане на кредитора . Според касаторите отговорът е положителен поради относителия и релативен характер на недействителността , която се ограничава не само до лицата , които засяга , но и до конкретното вземане . Затова липсата на горната индивидуализация води до недопустимост на решението . На следващо място е формулиран въпрос може ли (допустимо ли е в материалноправен аспект),в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД ответникът да се брани с възражения ,които се основават на отношения ,легитимиращи ищеца като кредитор Касаторите имат предвид правоизклюващи възражения , като няма законова опора тезата ,че възражения за съществуване на едно вземане не могат да се упражняват инцидентно Прави се съпоставка с фактическия състав на чл.625 ТЗ.Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като цитирана от въззивния съд практика на ВКС във връзка с качеството„кредитор”при отменителния иск следва да бъде изоставена.
В писмен отговор ответникът по жалбата изтъква ,че не е формулиран релевантен за изхода на делото въпрос .От значение за изхода на делото е, че правоотношението ,от което произтича вземането на кредитора, не е предмет на дело по настоящия иск и в този смисъл е установената практика на ВКС. Решението е допустимо и съответно на установената практика и по втория формулиран въпрос . Искът по чл. 135 ЗЗД е обезпечение и аналогия с производството по несъстоятелност е неуместна. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,нито основание по касационен ред да се проверява неговата допустимост .
Въпросът в изложението дали размерът и основанието на вземането , което легитимира ищеца като кредитор, следва да бъде включено в диспозитива на решението по чл. 135 ЗЗД ( в неговата установителна част) , е намерил отрицателен отговор в практиката на ВКС по тълкуването и прилагането на закона. Отговорът е обусловен от това , че при предявен единствено отменителния иск, вземането на кредитора не е предмет на делото , съответно и на решението.(реш.№ 732/12.10.2009 г. по гр. д. № 1785/2008 г. на ВКС, ІІІ г. , реш. №552/2010 по гр д №171/2009 ІV г.о , реш.№4/2011 по гр.д №551/2010 ІІІ го). С установената практика на ВКС е отречена тезата ,че съдебното установяване на вземането на кредитора е предпоставка за допустимост , или на основателност на отменителния иск .
Освен това за случаите , при които съдът дължи диспозитив но такъв липсва в решението, поначало не се касае за недопустимо , а за непълно решение.
По втория формулиран въпрос също е даден ясен и съответен на целта на закона отговор в установената практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.(реш. № 4/2011 по гр. дело № 551/2010 г ІІІ г.о ,реш. №552/2010 по гр д №171/2009 ІV г.о, реш. № 328/2010 по гр.д №879/2009, ІІІ г.о на ВКС ). В настоящия процес длъжникът не може да се брани с възражения , основаващи се на отношенията легитимиращи ищеца като кредитор и това установено в практиката разрешение , изтъкнато и от въззивния съд , не следва да бъде изоставяно. Аналогията с производството по несъстоятелност е неуместна поради обезпечителния характер на иска по чл. 135 ЗЗД и неговата цел. Както е изтъкнато в реш. № 137/2010г по гр.д №836/09 ІІІ г.о, цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори и дарствено отчуждаване на имот от патримониума на длъжника , по отношение на имущество , годно да служи за обезпечение съгласно чл. 133 ЗЗД, обективно води до намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и това само по себе си уврежда последния . Недействителността по отменителния иск е относителна, т.е материалните предпоставки същата да бъде положително обявена от съда по реда на чл. 135 от ЗЗД в полза на определено лице ,не са обусловени от обстоятелствата, при които същата ще прояви действието си , което определя и кръга релевантни възражения , с които ответникът по иска може да се брани .
Касационно обжалване не следва да се допуска , на ответника по жалбата се дължат разноски , установени в размер на 1500 лева.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №192 от 17.12.2015г. по гр.дело № 257/2015г. на Силистренски окръжен съд
Осъжда В. П. В. с адр. [улица] , С. В. В. с адр. и Г. В. В. , с адр. да заплатят на [фирма] с адр [населено място] [улица] сумата 1500 лева разноски за настощата инстнация
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .