О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр. София, 30. 12. 2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети януари, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 2288 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийския градски съд № 1001/26.08.2008 г. по ч.гр.д. № 2705/2008 г., с което е оставено в сила определение от 26.05.2008 г. по гр.д. № 10972/2004 г. на Софийски районен съд, 52 с-в, с което е оставена без уважение молбата на С. М. К. по чл. 37 ГПК/отм./, за възстановяване на срока по чл. 197, ал. 1 ГПК/отм./, за обжалване на решението от 19.12.2007 г. по гр.д. № 10972/2004 г. на СРС, 52 с-в.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят С. М. К. от гр. С., който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, поради което моли, то да бъде отменено. С допълнителна молба уточнява, че основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – съществен процесуален въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, без изрично да сочи кой е този съществен процесуалноправен въпрос.
Ответникът по жалбата “Н”ЕООД/в ликвидация/ гр. С., не изразява писмено становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е оставил без уважение молбата на С. М. К. за възстановяване срока за обжалване на първоинстанционното решение, на основание чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение. Приел е, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, тъй като в периода на инвентаризация на съда, жалбите срещу решенията му се подават в регистратурата, за да не бъдат увредени интересите на страните.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателя не излага кой е процесуалният въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при някоя от трите хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – дали периодът на инвентаризация на съда може да се приеме като особено непредвидено обстоятелство по см. на чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, то липсват доказателства и обосновка този въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Направените от въззивния съд въз основа на събраните доказателства изводи, че в случая не може да се приеме, че жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване на първоинстанционното решение, поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в невъзможността в законовия срок да подаде жалба, защото съдът е бил в инвентаризация, тъй като съобразно създадената организация за работа на съдебната администрация в периода на инвентаризация, жалбите срещу решенията на съда се подават в регистратурата, за да не се увреждат интересите на страните. В тази връзка не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, тъй като такива доказателства/влезли в сила съдебни актове по този въпрос/ не са представени.
Не е налице и основание за допускане по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 1001/26.08.2008 г. по ч.гр.д. № 2705/2008 г., с което е с което е оставено в сила определение от 26.05.2008 г. по гр.д. № 10972/2004 г. на Софийски районен съд, 52 с-в, с което е оставена без уважение молбата на С. М. К. по чл. 37, ал. 1 ГПК/отм./, за възстановяване на срока по чл. 197, ал. 1 ГПК/отм./, за обжалване на решението от 19.12.2007 г. по гр.д. № 10972/2004 г. на СРС, 52 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :