О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 28.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №482/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. чрез представител адв. Д. Б. срещу решение № 127 от 05.08.2008г по гр.дело № 207/2008г. на Разградски окръжен съд ,с което е оставено в сила решение от 11.04.2008г по гр.д.1082/2007г на Разградски районен съд ,по отхвърлен иск на касатора за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане ,поради неизпълнение и признаване на установено ,по иск на главно встъпило в процеса лице , че същият договор е относително симулативен и прикрива дарение , на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,във връзка с което в касационната жалба и изложението се поставят въпрос за неправилна преценка на гласните доказателства , въз основа на които съдът е приел за доказан иска за относителна симулация ,въпросът за касационния контрол върху решения, мотивирани с предположения и догадки и несъответния на съдебната практика извод за целта при сключването на симулативния договор , като в случая в противоречие с тази практика е прието,че прехвърлителите не са желаели да получат гледане и издръжка като насрещна престация.
В писмен отговор ответника по касационната жалба Х. Т. И. оспорва основанието за допускане на касационно разглеждане.
След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изясняването на фактическата обстановка по иск на един от прехвърлителите за разваляне на сключен от него и бившата му съпруга алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, предпоставя допускането и преценката на гласни доказателства, в случая допустими доказателствени средства и по иска за разкриване на относителна симулация на този договор , като прикриващ дарение . Така именно са процедирали съдилищата в настоящия случай ,което не поставя въпрос по точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. За установяване на спорните обстоятелства каква е била волята при сключването на договора , следва съдът да съобразява като факт и обстоятелството дали процесната сделка не е свързана и с други сделки – разпореждания ,по силата на които прехвърлителните са имали за цел и са постигнали разпределение на имотите си – лични или придобити в съпружеска имуществена общност , между свои низходящи. В тази насока писмените доказателства са преценени от решаващия съд съгласно доказателствените правила,т.е във връзка с гласните доказателства и решението не поставя проблематика по смисъла на поддържаното основание. Решението е съобразено с константно формираното в практиката на ВКС разбиране в кои случаи и за какви обстоятелства са допустими свидетелски показания, съобразено е с предписанията как решаващият съд изгражда изводи за достоверност на онези твърдения , които възприема и кредитира. Постановено по спорния предмет и релевантните факти, обжалваното решение не дава основание по касационен ред да се извеждат и налагат съответстващите на закона тълкувания във връзка със значението на свидетелските показания в доказателствения процес, а и в тази насока конкретни съображения не са изложени извън несъстоятелната теза ,че решаващ е броят на доведените от едната страна свидетели . Върховен касационен съд принципно не приема довода за необходимост от допускане на касационно разглеждане на настоящата жалба с оглед развитие на правото по въпроса за преценката на гласните доказателства от решаващия съд, за да даде отговор на въпрос „може ли да се постанови съдебен акт въз основа на трима свидетели , а да не се кредитират показанията на други осем „ Преценката на гласни доказателства е по същество и не подлежи на проверка от касационната инстанция,ако процесуалните правила са спазени и при обосновката е посочено кои показания съдът кредитира и защо .
Предвид горното не е налице хипотеза по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , нито е налице разрешение в противоречие с практиката на други съдилища , в която насока е цитирано решение №5 от 28.02.2005г по гр.д. 171/2004г на БАС с довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК . Решението на Разградски окръжен съд не е в отклонение от съществуващата съдебна практика по въпроса кои са признаците на относителната симулация. От това , че за конкретния случай въззивният съд е приел тези признаци за доказани , не следва да се прави извод за противоречиво разрешаване на правен въпрос по основанието на иска за недействителност. Очакването на възходящите прехвърлители спрямо техните деца , приобретатели по договорите от 1993г, да се погрижат за тях , е бил обсъден като довод във връзка с волеизявлението по сделката и е преценено според установените факти. През 1993г ищецът И,заедно с бившата си съпруга или самостоятелно , е сключил не един , а няколко договора за издръжка и гледане за идеални части от дворното място и конкретни жилищни обекти в него, в полза на различни низходящи , обективирайки воля за разпредзеление на имотите между тях. Поради това случаят не поставя спорна проблематика във връзка с института на относително симулативните сделки и касационно обжалване на посочените в изложението основания не следва да се допуска .
Не може да се възприема като довод за допускане на касационно проверка оплакването , че извод за действителната воля на страните при сключването на симулираната сделка, съдът е направил по догадки. Твърдението не кореспондира със съдържанието на въззивното решение в съобразителната му част , извежда се от мотивите на първоинстанционното решение, а последното не е предмет на касационна проверка .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 127 от 05.08.2008г по гр.дело № 207/2008г. на Разградски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .