2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 25 май 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5063 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 124980/02.10.2017 г., подадена от ответника [фирма] срещу решение № 5998/18.08.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 10466/2016 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното решение № II-56/20.06.2016 г. по гр. дело № 2090/2015 г. на Софийския районен съд и жалбоподателят е осъден да заплати на ищците П. В. Г., В. В. Г. и М. П. Г., по предявените от тях частични искове с правно основание чл. 200 от КТ, сумите от по 3 333.33 лв. на всеки от ищците, като част от сумите от по 13 333.33 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпяни от тях от смъртта на наследодателя им В. С. Г. в резултат на трудова злополука от 06.05.2014 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавната такса по делото.
При извършената служебна проверка и по изрично направеното възражение на ищците с отговора на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира последната за процесуално недопустима по следните съображения:
Видно и от исковата молба, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по трудов спор, по който предмет на разглеждане са три обективно и субективно активно съединени частични иска за обезщетения по чл. 200 от КТ, цената на всеки един от които, определена съгласно чл. 69, т. 1 от ГПК, възлиза на 3 333.33 лв., т.е. цената на всеки от исковете е до 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК (в редакцията, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., приложима в случая съгласно § 74 от същия ЗИДГПК; сега – чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК), това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. В същия смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 124980/02.10.2017 г., подадена от [фирма] срещу решение № 5998/18.08.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 10466/2016 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5063/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: