О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 26.06. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева частно гр. дело № 142 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на И. Т. С. в качеството му на едноличен търговец с фирмено наименование „Б. – И. С.” чрез адв. М. Ч. против определение № 1891/21.10.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3191/2011 г.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Едноличният търговец е предявил срещу частен съдебен изпълнител Г. Ш. с район на действие ОС Разград иск за прогласяване нищожността на постановления за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 2010760400151. Изложени са основания за допуснати противоречия на закона – изпращане на съобщения и уведомления по изпълнителното дело, без да са спазени изискванията и формата по утвърдените образци; неуведомяване на съпруга – недлъжник; нарушение на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД; не е изпратено съобщение до НАП; оценката на имота не е пазарна; в обявлението на публичната продан не са посочени всички реквизити по чл. 48ц твърде ниска начална цена; недопустимо извършване на продан от частния съдия изпълнител на имоти, възбранени от К..
Исковата молба е оставена без движение за установяване правния интерес.
В молба от 04.07.2011 г. ищецът е посочил, че е собственик на имотите по исковата молба, както и, че изпълнителното дело е образувано по невлязло в сила решение. При евентуалната му отмяна, за собственика ще възникне правото да си върне отнетото предварително. Цената, на която е извършена проданта била твърде ниска и по този начин, получавайки я, собственикът щял да бъде увреден имуществено.
Съдът приел, че така предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото.
Определението е потвърдено от въззивната инстанция.
Изложени са съображения, че защитата срещу действията на съдия изпълнителя може да се осъществява по чл. 435 ГПК или чрез оспорване действителността на публичната продан по исков ред на основанията по чл. 496, ал. 3 ГПК, които са различни от тези по исковата молба на И. С.. Освен това, при евентуална отмяна на решението, послужило като изпълнително основание, съществуват други правни средства за защита на собственика – длъжник, а ако се твърди вреда от действията на съдия изпълнителя – налице е специалния иск по чл. 74 ЗЧСИ.
Касационното обжалване се обосновава с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по отношение на следните въпроси: допустимо ли е частен съдебен изпълнител да продава възбранени от К. имоти против интереса на държавата; допустимо ли е искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител по исков ред; по коя процедура следва да се разгледа искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител; допустимо ли е да съществуват в правния мир нищожни действия на частен съдебен изпълнител; по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу нищожни действия на частен съдебен изпълнител; следва ли да се обсъждат от съда представените по делото доказателства и аргументите на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Въпросите, свързани с правния интерес на държавата и с изискването за обсъждане на доказателствата и аргументите на страните в тяхната съвкупност, са без значение за резултата по въпроса за допустимостта на предявения от И. С. иск /причината, поради която производството по делото е прекратено/. Недопустимо е той да брани чужди права, били те и на държавата. Въззивният съд не се е произнасял по съществото на спора, така, че не е преценявал доказателства по делото, нито доводите на страната по материалноправния спор. Производството е прекратено по правни съображения, като съдът е имал предвид предмета на спора според твърденията на самия ищец.
Въпросът дали е допустимо в правния мир да съществуват нищожни действия на частен съдебен изпълнител е общо поставен, а и в случая от значение е дали избраната от И. С. правна защита е допустима. Въпросът по какъв ред следва да се осъществи защитата на длъжника срещу нищожни действия на частен съдебен изпълнител е от значение за постановеното определение само за това, дали оплакванията и целения от страната в случая резултат, са допустими чрез избрания от нея способ на защита.
Така уточнените въпроси, както и тези дали е допустимо искане за прогласяване нищожност на действия на частен съдебен изпълнител и по коя процедура трябва да се разгледа подобно искане, не са разрешени в обжалваното определение в противоречие с приложените от жалбоподателя решения, постановени от тричленни състави на Върховния касационен съд. Р-24-2010-І ГО по гр.д. № 4744/2008, Р-61-2010-І ТО по т.д. № 741/2009 г., Р-72-2010-ІІ ГО по гр.д. № 905/2009 г. и Р-243-2011-І ГО по гр.д. № 976/2010 г., Р-324-2010-ІV ГО по гр.д. № 1413/2009 г. и Р-178-2011-ІІІ ГО по гр.д. № 984/2010 г., разглеждат въпроса за тълкуването на чл. 188 ГПК от 1952 г. /отм./ , съответно чл. 235 ГПК от 2007 г. По никой от разгледаните казуси не е преценяван въпроса за самостоятелния иск за нищожност на действията на частния съдебен изпълнител, съответно за допустимостта му.
От друга страна, Софийският апелативен съд се е съобразил с трайната и непротиворечива практика по въпроса за допустимостта на иск, с който се претендира установяване нищожност на действие на съдия изпълнител. Известно е, че защитата на длъжника срещу всякакви незаконосъобразни действия на принудително изпълнение, може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване действията на съдия изпълнителя, когато не касае за процесуална незаконосъобразност.
Защитата на длъжника срещу изпълнителната сила на невлезлите в сила неправилни въззивни решения се осъществява чрез искане за спиране на изпълнението им по чл.282 от ГПК, а когато тези решения вече са отменени от ВКС, чрез издаването на обратен изпълнителен лист /чл.245, ал.3, чл.282, ал.3 от ГПК/. Не е предвиден самостоятелен иск за прогласяване нищожността на изпълнителни действия. Отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК не е такъв иск, а е иск за оспорване на съществуването на изпълняемото право.
Нормата на чл. 435, ал.2 от ГПК изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва публичната продан поради това, че наддаването не е извършено надлежно или защото имуществото не е възложено на най-високата предложена цена. Съгласно чл. 496 от ГПК, от деня на постановлението за възлагане, купувачът придобива правото на собственост, а изрично чл. 496, ал.3 ГПК забранява оспорване на проданта по исков ред. Изключенията са само в предвидените случаи на чл. 490 от ГПК: в проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имота е възложен на лице, което не е платило цената. Когато е продаден имот, който не е принадлежал на длъжника, защитата на третото лице-собственик е по исков ред, но чрез петиторен иск. Въводът във владение може да се атакува и чрез владелчески иск /арг. чл. 358 ГПК/.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 1891/21.10.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 3191/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: