3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№471
София, 13.06.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1030 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. И. К. срещу Решение № 40 от 05.05.2011 год. по т.д.№ 82/2011 год. на Бургаски апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 387 от 04.02.2011 год. по т.д.№ 110/2010 год. на Бургаски окръжен съд. С него първоинстанционният съд е осъдил П. К. да заплати на [фирма] сумата 39715.55 лв. на основание чл.266 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва и разноски.
Твърдението по исковата молба е, че между страните по делото е бил сключен на 17.06.2008 год. договор за изработка, подвид „строителство”, като П. К. в качеството на физическо лице е имал качеството на възложител, а [фирма] (тогава – О.), качеството на изпълнител. За извършените и приети дейности, обслужващи строителството на собствен на К. недвижим имот били съставяни протоколи, които са били подписани двустранно и въз основа на тях са издадени двустранно подписани фактури. Вземането, което е предмет на конкретния спор е по протокол № 3 от 07.05.2009 год. и ф-ра № 183 от 07.05.2009 год.
Тезата на К., подържана пред инстанциите по същество е, че договорът е бил симулативен, не е породил правно действие, няма изпълнение по него и не се дължи възнаграждение.
Първоинстанционният съд е приел, че искът е основателен изцяло, като е счел за неоснователно възражението на ответника за нищожност на договора. По отношение действителността на договора и изпълнението му, въззивният съд е стигнал до същия извод. Счел е за неоснователен доводът на К. за недопустимост на иска, поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка – приложена към исковата молба справка по чл.366 ГПК. Позовал се е на това, че паричното задължение (исковата сума) е посочено в цитираните по-горе двустранно подписани протокол и фактура, които са приложени към исковата молба, а протоколът съдържа подробно изброяване на видовите работи по количество, стойност, разходи за труд, материали и пр.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса (съдържащ 3 елемента) дали прилагането на справката по чл.366 ГПК съставлява положителна процесуална предпоставка за предявяването на иска по търговски спор. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК свързва с противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали двустранно подписания протокол съставлява „абсолютно и безвъзвратно признание” от страна на възложителя на отчетеното в него по количество и стойност. Като практика на ВКС е посочил Решение № 566/2008 год. по т.д.№ 300/2008 год. на ВКС, І т.о.; Решение № 404/2000 год. по гр.д.№ 1493/1999 год. на V г.о. на ВКС и Решение 431/2006 год. по т.д.№ 1025/2005 год. на ІІ т.о. на ВКС.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Поискал е присъждане на разноски, съобразно представеното адв.пълномощно.
Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на посочения въпрос не е налице с оглед задължителната практика на ВКС – Определение № 751 от 23.12.2009 год. по ч.т.д.№ 836/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Становището на въззивния съд е в съответствие с произнасянето на ВКС с цитираното определение с което той се е произнесъл по процесуалните последици от неприлагането или последващото прилагане на нарочна справка по чл.366 ГПК.
Дори да би се приело, че вторият от посочените въпроси отговаря на критериите по т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, то и в този случай основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Цитираните решения на ВКС не обективират задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, нито пък на такава по т.3 на Тълкувателното решение, и касационен контрол на това основание не може да бъде допуснат.
Приложените съдебни актове съдържат произнасянето по казуси, свързани с приемането на работата по договор за изработка, дължимост на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД и пр. Ще следва да се отбележи, че въззивният съд не се е позовал на преклудиране на възраженията на възложителя с оглед подписването на протокола за приемане на работата, а е обсъдил всички ангажирани от страните доказателства относно изпълнението на договора. Т.е. поставеният от касатора въпрос няма и характеристиката на обуславящ изхода на спора.
На ответника по касация ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1150 лв., съобразно заплатеното възнаграждение за адвокат, което е съобразено с чл.7 и § 2 от Наредбата за адв.възнаграждения.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 40 от 05.05.2011 год. по т.д.№ 82/2011 год. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. И. К. да заплати на [фирма] сумата 1150 лв. (хиляда сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.