2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 3455/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 30.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 3455/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 05.03.2013 год., постановено по гр.дело № 796/2012 год., с което е отменено решение № 634 от 24.08.2012 год. по гр.дело № 1120/2011 год. на Кюстендилския районен съд по насрещния иск на Ц. А. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] за осъждането на основание чл.109 ЗС ищеца С. А. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], Кюстендилска област да премахне канал за отпадни води като е отхвърлен и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по насрещния иск за премахване 5 броя лозници, 8 броя сливи и 1 брой праскова.
Недоволна от решението е жалбоподателката Ц. А. М., представлявана от адвокат С. М., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, свързан с приложението на чл.109 ЗС – дали всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на предвидената в чл.109 ЗС петиторна защита, по приложението на чл.52 ЗС относно незаконните отстояния на дървета, както и по въпроса следвало ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните.
Ответникът по касация С. А. К. не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед на наведените основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че попадането на част от канала за отпадни води в имота на Ц. А. М. /след придаването към него по регулация на 26 кв.м. от имота на С. А. К./, не създава никакви пречки и ограничения за ползване. Отчетено е, че асмите /лозниците/ не пречат съответно на другата страна да упражнява в пълен обем правата върху терена тъй като не са нито декоративни, нито овощни дървета по смисъла на чл.52 ЗС и за тях не важат определените в чл.94 от Наредба № 7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, отстояния до границите на съседните имоти за ниски, средно високи и високи дървета, а овощните дървета отстоят от съседния на определени в чл.94 от Наредба № 7 разстояния, поради което решението на районния съд като правилно е потвърдено.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
ТР № 31/1984 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на Върховния съд е свързано с приложението на чл.160 ЗТСУ/отменен/ във връзка с допустимостта на иска по чл.109 ЗС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 05.03.2013 год., постановено по гр.дело № 796/2012 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: