О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
Гр. София, 24.07.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1767/2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от МВР на РБ, [населено място], чрез процесуалните му пълномощници, срещу решение № 566 от 28.03.2016 г., постановено по в.т.д. № 733/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решение № 1886 от 20.11.2015 г. по т.д.№ 4540/2014 г. на СГС, ТО, VІ-20 състав, за отхвърляне на предявените от касатора против ЗАД А. искове с правно основание чл.208 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 254 938 лв. – застрахователно обезщетение за настъпило на 14.07.2012 г. застрахователно събитие – сблъскване на морски катер ГПК 516 „Ш.” с подводен камък, претендирано по договор за имуществено застраховане от 28.11.2011 г., както и за заплащане на сумата 45 816.67 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2012 г.– 20.06.2014 г.
В жалбата се съдържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Оспорва се решаващия извод на съда, че ГПК 516 „Ш.” е бил отправен на плаване в немореходно състояние, поради неизползване на надлежна навигационна карта, като се твърди, че съдът не е изследвал понятието „мореходност”, още по-малко – наличието на съставните му елементи. По подробно изложени съображения се моли обжалваното решение да бъде отменено.
Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, какво представлява „немореходно състояние” на плавателен съд и какво включва в себе си този термин. Искането е мотивирано с неяснота в тълкуването на понятието, доколкото в закона съществува само определение за „мореходност” /§ 1а т.16 от ДР на К./, а по приложението на тази норма няма съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба – ЗАД А. [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, счита искането за допускане на касационно обжалване на решението за неоснователно. Подробно становище с позоваване на международноправни източници и практика, че понятието „немореходно състояние”, като антипод на „мореходно състояние”, има утвърдено и ясно съдържание, е изложено в писмен отговор.
Третото лице – помагач на страната на ответника – ДП ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, поддържа, че касаторът не е обосновал наличието на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на която основава искането си, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че между страните на 28.11.2011 г. е сключен договор за застраховка „Каско” на плавателна техника /морски катер, ГПК 516 „Ш.”/ със срок на действие до 31.12.2012 г. Сред покритите рискове фигурира сблъскването или ударът с плаващ, неподвижен, подвижен или летящ обект. На 14.07.2012 г. е настъпило застрахователно събитие, като катерът е претърпял удар в подводен камък и са му нанесени щети. Ответникът е отказал да заплати застрахователно обезщетение с писмо от 30.12.2012 г., поради наличие на неизправен и неработещ ехолот, дефектирало рулево устройство, както и неизползване на подробна карта на залива Н.. От заключението по назначената съдебно-навигационна експертиза се установява, че картата, която е следвало да бъде използвана е 100.03 – пътева, с обозначение на плитчините в залива. Използваната по време на инцидента карта е била 200.01 – генерална карта, отпечатана през 1997 г., която не била годна за водене на навигационна проклада на пътя на кораба и не е съдържала информация за актуални плитчини и подводни опасности в Несебърския залив. Липсата на подходяща пътева карта е първопричина за настъпилата авария. Ползваната генерална карта освен това е била снета от употреба с навигационно съобщение от 17.11.1998 г., а следващата й версия е снета от употреба с навигационно съобщение на 20.05.2004 г. Според вещото лице, понятието „мореходност” включва и снабдяването на екипажа с подходящи навигационни карти, което в случая не било сторено. От правна страна съдът е приел, че страните са обвързани от валидно застрахователно правоотношение, но че обезщетение на основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ по него не се дължи, т.к. част от възраженията, предявени от застрахователното дружество против иска, са основателни. Съдът се е мотивирал с клаузата в ОУ към договора, че застрахователят не дължи обезщетение за щети, настъпили вследствие на отправяне на плавателния съд в немореходно състояние, каквото представлява необорудването му със съответната навигационна карта. Съдът е посочил, че заключението на вещото лице в този смисъл съответства на нормата на § 1а т.16 от ДР на К., според която мореходното състояние е комплексно качество на кораба, позволяващо му да плава, без да излага на опасност екипажа или товара, както и че задължението на ищеца по договора за отправяне на кораба в мореходно състояние е предвидено като съществено и то не е било изпълнено. Предвид изложеното е заключил, че са налице условията на чл.207 ал.2 изр.2 вр. ал.1 КЗ /отм./, при които застрахователят има право да откаже плащане на дължимото обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, по следните съображения:
Формулираният от касатора въпрос, който се претендира да бъде разрешен от касационната инстанция, не покрива изискванията на чл.280 ал.1 ГПК, така, както са изяснени в т.1 и т.4 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно дефиницията на К. за мореходност, дадена в § 1а т.16 от ДР на К., това е комплексно качество на кораба по отношение на корпуса, стъкмяването и екипажа, позволяващо му да плава в райони и метеорологични условия в съответствие с класа му, когато има такъв, както и да извършва дейността, за която е предназначен, без да се излага на опасност превозваният товар или животът на екипажа и пътниците, а съгласно § 1а т.7, „стъкмяване” е оборудването на кораба с изискващите се за него технически средства, горива и материали, както и надлежното му комплектуване с екипаж, с оглед осигуряване на безопасно корабоплаване, опазване на човешкия живот по море и надеждния превоз на товари и пътници. Съгласно нормата на чл.274 К., при застраховка на кораб, застрахователят не отговаря за онези щети, които са възникнали поради това, че корабът е отправен в немореходно състояние, освен ако това се дължи на негови скрити недостатъци. Неокомплектуването с годни прибори и пособия за корабоводене /вкл. карти/ води до нарушаване на състоянието на мореходност и това е било изрично разяснено още с Наредбата от 1973 г. за разследване на аварийните случаи в корабоплаването /отм./. Мореходността е обективно състояние на кораба. С оглед горното, преценката за наличие или липса на такава е чисто фактическа и зависи от данните по конкретното дело. В обжалваното решение не са изложени мотиви, в какво по принцип се изразява немореходното състояние /както се твърди и в касационната жалба/, поради което въпросът, поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, не се преценява като такъв от значение за изхода по делото. Дори същият да бъде уточнен и преформулиран /съобразно правомощията на касационната инстанция/, предвид изложеното по-горе, отговорът му не би се отразил на крайния резултат по спора. Освен това, с оглед цитираната нормативна уредба, не могат да бъдат споделени доводите на касатора за неяснота на нормата на § 1а т.16 от ДР на К., а твърденията за липса на съдебна практика поначало не съставляват годно основание за допускане на касация в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По тези съображения, достъпът до касационна проверка на въззивното решение следва да бъде отказан. Искането на ответника по касация за присъждане на съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение в размер на 5 760 лв. за настоящата инстанция/ не следва да се уважава, т.к. не са представени доказателства за заплащането им, съобразно изискванията на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 566 от 28.03.2016 г. по в.т.д. № 733/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: