О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
Гр. София, 22.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 28.07.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1630/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ф. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. Б., срещу определение на АС – Бургас № 150/03.04.2017 г. по ч.т.д.№ 107/2017 г., с което е потвърдено определение на ОС Бургас № 1180/01.11.2016 г. по т.д. № 188/2014 г. по чл.83 ал.2 ГПК в частта за оставяне без уважение на искането на молителката – настоящ жалбоподател да бъде освободена от заплащането на държавна такса за въззивно обжалване за сумата от 300 лв.
В частната жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което, след отмяна на определението на БОС в обжалваната част, искането по чл.83 ал.2 ГПК да бъде изцяло уважено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
С депозиран писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК, ответникът по частната касационна жалба – БАНКА П. БЪЛГАРИЯ АД [населено място], чрез пълномощника си – адв. К., изразява становище за неоснователност на същата. Подробно обосновава, че определението на БАС не следва да бъде допускано до касационно обжалване, поради липса на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди като законосъобразно и правилно определението на първата инстанция, след преценка на всички представени във връзка с молбата по чл.83 ал.2 ГПК доказателства в тяхната съвкупност и излагане на собствени мотиви, съставът на въззивния съд е приел, че имуществото и доходите на жалбоподателката и нейното семейство й позволяват да заплати 300 лв. от общо дължимата държавна такса в размер на 13 656.61 лв. за обжалване на решението на БОС по т.д.№ 188/2014 г. Съдът е съобразил, че според подадената декларация жалбоподателката е в трудоспособна възраст, работи като управител на притежаваното от нея Ф. Е. /същото е с отрицателен финансов резултат/, и отделя средно месечно средства от трудова дейност в размер на 800 лв. Тя и членовете на домакинството й /съпруг и майка, чиито доходи са от пенсия – съответно 270 лв. и 255 лв./ не притежават МПС и влогове, както и всички живеят в жилище, ? ид. част от която е нейна собственост. Жалбоподателката страда от някои хронични заболявания /установени с документи от 2012 г./, а лекарствата на майка й се поемат от НЗОК. Същевременно не е установен размерът на средствата, необходими за лекарства. Влошеното здравословно състояние на сина й /на 37 г./ е счетено за ирелевантно, т.к. той не фигурира като член на домакинството й, а и няма данни да е безработен. Също така е установено, че съпрузите К. отдават под наем ресторант в центъра на [населено място] срещу 500 лв. месечно /съобразно вписан договор за наем/. На последно място е посочено, че задължението за внасяне на държавна такса е предвидимо и нормативно определено, както и че е намалено от първоинстанционния съд до размер, който жалбоподателката може да поеме.
Настоящият съдебен състав, като съобрази указанията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС относно тълкуването на нормата на чл.280 ал.1 ГПК, счита, че определението на АС – Бургас не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения: По първия процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства във връзка с тях, доколкото предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл.236 ал.2 ГПК за мотивиране на съдебното решение, съдът намира, че липсва отклонение от практиката на ВКС, цитирана и приложена към изложението по чл.284 ал.3 ГПК. В случая съдът изобщо не е препратил към мотивите на първата инстанция и в максимална степен е взел предвид доводите и възраженията на страните, както и е разгледал доказателствата във връзка с тях. По втория въпрос – следва ли да се вземат предвид в производството по чл.83 ал.2 ГПК задълженията на страната да осигурява издръжка на лица, за които по закон следва да полага грижи, и съответно изпълнението им, не е обоснована надлежно допълнителната предпоставка на ГПК за достъп до касация, на която страната се позовава /липсата на съдебна практика не е основание по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, същевременно въпросът не е обуславящ за крайния извод на въззивния съд, т.к. той се е аргументирал с недоказаност на фактическите обстоятелства, от които жалбоподателката може да черпи права. Последният въпрос, свързан с деклариран месечен доход и участие в търговско дружество не е ясно формулиран, но и не се установява противоречие между приетото от съда в обжалваното определение и практиката на ВКС, приложена от жалбоподателката – определение № 694/29.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 4630/2014 г. на III г.о.
С оглед горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 150/03.04.2017 г. по ч.т.д.№ 107/2017 г. на АС – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: