О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 08.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3059/2015 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№99919/22.8.2014 г., подадена от адв. Н. Ж. – Н. – процесуален представител на ищеца [фирма] – [населено място], против въззивно определение №16177/04.8.2014 г. по ч.гр.д.№6914/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-брачен въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено изцяло решение №52-ІІ-26/12.3.2014 г. по гр.д.№18858/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 52 състав, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр.д.№53180/2012 г. по описа на СРС, 29 състав.
Въззивната инстанция е приела, че обжалваното определение е правилно, като е споделила изводите на първата инстанция, а именно, че спорът по настоящото дело е в зависимост от изхода по гр.д.№53180/2012 г. на СРС, 29 състав по въпроса за солидарната отговорност на двамата ответници по исковата молба, поради което изходът по посоченото дело има преюдициален характер за настоящия спор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се поставя следният процесуалноправен въпрос:”Следва ли съдът да спре дело, по което двамата ответници са в различно процесуално положение(отговорността на единия възниква от един фактически състав, а за другия – от втори, допълнителен фактически състав), ако съдът, произнесъл се по спирането на производството, е приел, че е налице друго преюдициално производство, но само по отношение на втория ответник и само по отношение на втория фактически състав ?”
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответниците по касация К. Т. В. и М. М. В. не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставеният въпрос е правен, но е неотносим към изводите на въззивната инстанция. Никъде в мотивите си съдът не е изложил изводи относно основанията, въз основа на които са предявени исковете спрямо всеки от ответниците. Единственият и решаващ извод на съда е относно наличието или липсата на солидарна отговорност между тях. От постановеното решение от 19.8.20103 г. по гр.д.№53180/2012 г. на СРС, 29 състав, което предстои да бъда разгледано във ВКС – търг.д.№1238/2015 г., ІІ т.о., е видно, че е налице произнасяне и по въпроса за солидарната отговорност на ответницата по исковата молба по настоящото дело М. М. В..
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №16177/04.8.2014 г. по ч.гр.д.№6914/2013 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., І-брачен въззивен състав, по частна касационна жалба, вх.№99919/22.8.2014 г., подадена от адв. Н. Ж. – Н. – процесуален представител на ищеца [фирма] – [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: