3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
Гр.София, 14.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 968 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П.”С 93”, [населено място], общ.К. срещу решение № 751/05.05.2011г., постановено по т.д.№ 39/11г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.10.2010г. по т.д.№ 31/10г. на Кюстендилския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма], [населено място], общ.М. сумата от 30000 лв., представляваща на отпаднало основание сума като авансово платена цена по договор за доставка на череши от 17.10.2005г., развален едностранно от ищеца, и на сумата от 1028 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за продажба, по който купувачът е платил авансово сумата от 30000 лв. Продавачът не е предал стоката, договорът е развален, поради което е уважен искът за връщане на цената. Възражението на настоящия касатор, че не е получил претендираната сума е счетено за неоснователно. Решаващият състав е изложил съображения, че сумата е преведена с две платежни нареждания, съставени са мемориални ордери, посочени са банковите сметки и е налице признание за получаването им от председателя на кооперацията.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В. от касатора въпрос в изложението: “дължи ли се връщане на сумата, получена като данъчен кредит, който е ползван от дружеството, защото фактурата, с която е извършена покупко – продажбата е отразена в дневника за покупки”, не може да се квалифицира като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като приетият за установен факт за получаване на аванса е направен въз основа на писмени доказателства за извършени банкови и счетоводни операции, а не на база на ползван данъчен кредит. Процесуалният въпрос за прилагане на преклузията по чл.131 ГПК е изведен като нарушение на процесуалните правила от въззивния съд. Значението му за точното прилагане на закона и за създаване на практика от ВКС се изразявало в следното: “да се даде възможност на страната, която не е представила отговор в срока по чл.131 ГПК, да сочи доказателства” представлява довод за накърняване на правото на защита. Разпоредбата на чл.133 ГПК, уреждаща преклузия на правото на ответника да посочи доказателства след изтичане на срока на отговор на исковата молба, е изменена с ДВ бр.100/2010г. В случая, делото е разгледано по реда на Глава 32 “Производство по търговски спорове”, при които като последица от неподаване на отговор е загубване на възможността ответникът да посочи доказателства. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че създаването на практика, т.е. възприемането на тезата на касатора, не съответства на законодателното разрешение за упражняване на процесуалните права на страните по търговските спорове.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските по делото в размер на 1000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 16.07.2011г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 751/05.05.2011г., постановено по т.д.№ 39/11г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА П.”С 93”, [населено място], общ.К. да заплати на [фирма], [населено място], общ.М. сумата от 1000 лв. / Хиляда лв./ – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.