О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 02.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №350/2014 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№95868/23.8.2013 г., подадена от адв. З. Я. – процесуален представител на ищеца И. М. И. против въззивно решение от 14.6.2013 г. по гр.д.№3906/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 20.12.2011 г. по гр.д.№42430/2010 г. по описа на Софийския районен съд, І ГО, 38 състав, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове предявени ето И. М. И. и К. Р. А. И. против В. С. П. и Е. Р. П. с правно основание чл.26, ал.2, предложения четвърто и пето, във връзка с чл.17 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд правилно е съобразил, че основанието за сключване на договора за покупко-продажба, с който ищецът купува право на строеж върху трите апартамента и магазина, и този с който продава собствен УПИ, са изрично уговорени продажби, като е спазена изискващата се от закона форма. Прието е също така, че по делото не е представен контр летр, не е представено начало на писмено доказателство, че волята за продажба не е била налице, поради което съобразно и в съответствие със съдебната практика от представените писмени доказателства по делото не може да се направи извод, , че волята за продажба е симулативна и прикрива воля за замяна, поради което не може да се твърди, че извършената сделка прикрива замяна. Съдът е стигнал до извод, че независимо от това дали намерението на страните е било за замяна, естеството на договора за продажба е постигнатото съгласие за прехвърляне на собствеността на УПИ-то, срещу което насрещната , срещу което насрещната страна е заявила, че е получила насрещна престация, изрично е предвидено съгласието на страните за сключване на договора за продажба, поради което твърдяната симулация не е установена по несъмнен начин. Освен това е прието, че съдът правилно е съобразил правното основание на предявения иск по чл.34 26, ал.2, предл.4 ЗЗД – прогласяване на нищожност на правната сделка, като сключена без основание, както и законосъобразно не е налице произнасяне по евентуалния иск с правно основание чл.34 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в началото на касационната жалба, се поставят следните въпроси: 1. Кое начало на писмено доказателство прави допустими свидетелските показания по смисъла на чл.165, ал.2, изречение първо, предл. 2 ГПК ? 2. Косвените доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, могат ли да обосноват извод за наличие на симулативна сделка ? 3. Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд – на решаващ по същество или на проверяващ съд ? 4. За задължението на съда да даде точна правна квалификация на предявените искове с оглед заявените по делото факти ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се сочат и представят решения на ВКС по чл.290 ГПК.
Ответниците по касация по касация не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По първият от поставените въпроси не е налице визираното от касационния жалбоподател основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изводите на въззивният съд съответстват на приетото в двете представени решения: №163/15.6.2011 г. по гр.д.№1536/2009 г., ІV г.о., и №775/22.11.2010 г. по гр.д.№929/2009 г., І г.о., а именно че трябва да е налице обратно писмо/контр летр/, начало на писмено доказателство, че волята за продажба не е била налице. Сам по себе си въпросът е зададен бланкетно, тъй като въззивният съд е приел, че липсва такова начало на писмено доказателство, а това се установява и от доказателствата по делото. По същото не е било спорно изобщо дали дадено доказателство е начало на писмено доказателство. Изводът на съда е, че изобщо такова не е представено.
Вторият от поставените въпроси е неотносим, тъй като в изводите на въззивната инстанция този въпрос не е засяган. Липсва и оплакване във въззивната жалба, свързано в него.
По третия въпрос въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като отговор на него е даден в т.19 от ТР №1/1/04.01.2001 г. по тълк.д.№1/2000 г. В обжалваното решение изискванията на посоченото тълкувателно решение са спазени, независимо от обстоятелството, че е дадена и оценка на изводите на първата инстанция.
По четвъртия въпрос въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като от разяснението към него в изложението е видно, че се касае за твърденията за симулация, за които не са ангажирани доказателства.
С оглед горното изложението не отговаря на по точка 1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.6.2013 г. по гр.д.№3906/2012 г. по описа на Софийския градски съд, АО, ІІІ-Г състав, по касационна жалба, вх.№95868/23.8.2013 г., подадена от адв. З. Я. – процесуален представител на ищеца И. М. И..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: