3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 26.04.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева т. дело № 60346 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Х. К. К., чрез адв. З. Г. – АК П., срещу въззивно решение № 236/12.07.2016 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в.т.д. № 354/2016 г.
Касаторът твърди, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, като по същество излага само доводи за неправилност – допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, в резултат на което, неправилно съдът е приел за неоснователно възражението на ответника по иска – касатор, за изтекла погасителна давност. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.
Насрещната страна [фирма]-гр. София, представлявано от управителя В. Х. Д., не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил изцяло решението на първостепенния съд, е осъдил Х. К. К. да заплати на [фирма], представлявано от В. Х. Д. сумата 116 242,22 лв., представляваща неразплатена част на цена по договор за покупко-продажба от 21.02 2001 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 03.04.2015 г. до окончателното издължаване.
За да постанови този резултат, съдът приел, че между страните по делото съществуват търговски отношения по договор за търговска продажба на стоки. В изпълнение на договора, на купувача К. били доставени стоки, като той не платил на продавача изцяло цената на всяка от доставените стоки. Общата стойност на непогасения дълг към датата на постановяване на въззивното решение е 116 242,22 лв.
Съдът намерил, че към датата на подаване на исковата молба – 03.04.2015 г., давността за предявяване на иска не е изтекла. Установено е, че давностният срок по четирите доставки на стоките, е започнал да тече, съответно, на 17.10.2001 г., 28.05.2001 г., 30.11.2011 г. и 22.02.2002 г. Този срок е прекъснат първо с признаване на вземането на продавача от купувача с писмо от 17.01.2005 г., откогато е започнала да тече нова петгодишна давност. Тя е прекъсната с признаването на вземането на продавача от купувача с писмо от 22.02.2007 г., когато е започнала да тече нова петгодишна давност, прекъсната също с признаването на вземането с писмо от 18.03.2008 г., откогато е започнала да тече нова петгодишна давност, прекъсната на свой ред с признаване на вземането с писмо от 08.04.2010 г.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите може ли съдът да разглежда и да се произнася по факти и обстоятелства, които не са въведени от страните в предмета на спора по съответния процесуален ред и на които те не се позовават, както и може ли съдът да обсъжда доказателства, от които за страните не възникват права; подлежат ли на установяване факти и обстоятелства, които не са включени от първоинстанционния съд в доклада по делото в предмета на доказване и може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване.
Въпросите са поставени във връзка с оплакването в касационната жалба, че ищецът не е въвел в срок твърдението, че погасителната давност е била прекъсната, както и, че във връзка с това, първоинстнационният съд не е дал указания, че подлежи на доказване твърдението за прекъсване на давността.
Тези въпроси са неотносими към постановеното от въззивния съд. Оплакванията в касационната жалба, а и въпросите в изложението имат отношение към процесуалните действия на първостепенния съд, като е недопустимо за първи път те да се навеждат пред касационна инстанция. Въззивното производство е ограничено и въззивният съд се произнася само в рамките на оплакванията по чл. 260 ГПК и служебно само в строго ограничени случаи, в които не попада настоящият (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т.1, т. 2 и т. 3). Първостепенният съд е уважил иска, като е приел, че давностният срок за вземането на ищеца е било прекъснато, поради което и възражението за изтекла давност е неоснователно. Във въззивната жалба няма оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводстевните правила от първата инстанция във връзка с разгледани възражения, които не са правени, съответно които са въведени след изтичане на преклузивните срокове, с искане за игнориране на твърденията на ответника за прекъсване на давността, съответно за изключване на събраните във връзка с това доказателства, евентуално няма и искания за събиране на нови доказателства, които въззивникът (ответник) е пропуснал да посочи и представи поради твърдяното допуснато процесуално нарушение от окръжния съд да даде указания в доклада по делото. При липса на подобни оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд не е имал право да преценява служебно в срок ли са направени доводите и възраженията на страните, нито да игнорира събраните по делото доказателства. Спорно пред втората инстнация е само оценката на писмата – дали авторът им – служител при ответника, е разполагал с правомощия, съответно те имат ли характера на признания на дълга.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 236/12.07.2016 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в.т.д. № 354/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: