ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№472
София 30.03.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 1947 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 435/2010 г. на Ш. окръжен съд е потвърдено решение № 219 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3577/2009 г. на Ш. районен съд, с което е оставена без уважение предявената от В. Й. Й. и Л. Неделвчева Ш., двамата от[населено място] претенция за определяне по реда на чл. 124 СК режим на лични контакти с детето В. Н. Й., родено на 07.05.1999 г. В решението е прието, че определянето на мерки за лични отношения с ищците – родители на бащата на малолетното дете, упражняващ родителските права и полагащ всички грижи за отглеждането и възпитанието му, не е в интерес на детето; че контактите не се отразяват добре на психичното здраве на детето, поради често проявяващо се непоследователно и агресивно поведение на молителя В. Й., който травмира детето и без да се съобразява с околните злепоставя пред детето неговия баща – поведение, наложило психологическото консултиране на малолетното дете и утвърдило в него нежелание да се среща с родителите на своя баща.
Касационна жалба против решението на Ш. окръжен съд е постъпила от В. Й. Й. и Л. Неделвчева Ш.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и в частност[населено място] № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. №1 3 на Пленума на Върховния съд на Република България. Приложени са и Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на Върховния съд и решение № 2269 от 17.07.1980 г. по гр.д. № 367/1979 г. на Второ гражданско отделение; решение № 260 от 24.01.1975 г. по гр.д. № 3207/1974 г. на Второ гражданско отделение и решение № 20 от 05.03.1984 г. на ОСГК на ВС на РБ. Поддържа се, че въпросите: могат ли да се противопоставят родителите на иск за определяне режим на лични отношения, предявен от бабата и дядото; длъжни ли са съдилищата да изследват отношенията между двете поколения и допустимо ли е ограничение на правото на бабата и дядото да виждат своя внук, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. В. Й. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Ш. окръжен съд.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. №1 3 на Пленума на Върховния съд на Република България е неоснователен. Съдът е постановил решението в съответствие с постановките на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. №1 3 на Пленума на Върховния съд на Република България, влагайки в понятието „интерес на детето“ всички обстоятелства, от значение за задоволяване на всестранните му нужди не само от отглеждане и грижи, но и от получаване на възпитание и израстването му като съзнателна, уравновесена личност. Именно с оглед тези критерии, съдът е съобразил доказателствата, сочещи за осъществено от молителя В. Й. домашно насилие над малолетното дете В., във връзка с което по гр.д. № 626/2009 г. на Ш. районен съд му е било забранено да приближава жилището, училището и местата за отдих и социални контакти на детето за срок от шест месеца; доказателствата, сочещи за осъществявано от молителя В. Й. продължително негативно въздействие върху психиката на детето, в т.ч. чрез злепоставяне пред съученици и приятели, разлепяне на снимката му на публични места, изразяване на отрицателно отношение към бащата му (социален доклад по делото; справка на РУ на М.,[населено място], показания на свидетелите С. Х. – класен ръководител на детето и Я. Г.).
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК. Приложените към касационната
жалба съдебни актове: решение № 2269 от 17.07.1980 г. по гр.д. № 367/1979 г. на Второ гражданско отделение; решение № 260 от 24.01.1975 г. по гр.д. № 3207/1974 г. на Второ гражданско отделение и решение № 20 от 05.03.1984 г. на ОСГК на ВС на РБ, касаещи въпроси по приложението на чл. 63 СК от 1968 г. (отм.) относно лишаване от родителски права, не са относими към правния спор по чл. 128 СК за определяне мерки за лични контакти с бабата и дядото, ако това е в интерес на детето.
Неотносимо към правния спор, разгледан по реда на ГПК от 2007 г. е и позоваването на Постановление № 7 от 27.12.1965 г. на Пленума на Върховния съд за обобщаване практиката по въпроси на второинстанционното производство, провеждано по ГПК от 1952 г. (отм.).
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.З ГПК и по повдигнатите от касаторите въпроси: могат ли да се противопоставят родителите на иск за определяне режим на лични отношения, предявен от бабата и дядото; длъжни ли са съдилищата да изследват отношенията между двете поколения и допустимо ли е ограничение на правото на бабата и дядото да виждат своя внук. Текстът на чл. 128 ГПК не е непълен, неясен или неточен, поради което не се налага тълкуването му – мерки за лични отношения между бабата, дядото и детето се определят само, когато това е в интерес на детето. Родителите на малолетното дете, упражняващи всички грижи по отглеждането и възпитанието му определят и личните му контакти, а при възпрепятстване на личните контакти с бабата и дядото на детето, мерки за време и място за общуването им с детето могат да бъдат определени и от съда, след преценка доколко това е в интерес на детето.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.10.2010 г. по гр.д. № 435/2010 г. на Ш. окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
з