1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
[населено място], 05.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 636 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 522 от 16.03.2012г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 2517/2011г., с което е потвърдено решение №3435 от 26.07.2011г. по гр.д. №29730/2011г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. И. Н. против [община] иск за признаване собствеността върху ПИ пл.№ * по КП на местност “П.” в землището на [населено място] с площ * кв.м. като придобит чрез давностно владение в периода от 1997г. до настоящия момент.
Жалбоподателят Д. Н. чрез пълномощника си адв. Т. И. е подал първоначално бланкетна касационна жалба. По указание на съда е представил мотивирано изложение, в което поддържа, че касационният контрол ще допринесе за точното прилагане на закона по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ с оглед възможността владелецът на един имот, комуто по реда на ПМС е предоставено право на ползване, да придобие собствеността върху същия имот по давност; кога е началото на давностния срок и каква следва да е продължителността му – 5 или 10 години. Жалбоподателят изтъква, че по последния въпрос е образувано производство за постановяване на Тълкувателно решение от ОСГК на ВКС.
Ответникът по жалбата [община] не е представил писмен отговор.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Предявен е положителен установителен иск за поземлен имот с площ * кв. м. по КП на м-ст”П.”, който ищецът твърди, че е придобил въз основа на давностно владение. Установено е, че на ищеца е било предоставено право на ползване върху имота през 1990г. на основание ПМС № 26, както и че той не е предприел действия по заплащане на земята и придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. По одобрения кадастрален план на местността имотът е записан на друго лице, а в регистъра на П. към неодобрения ПНИ на СО”П.” имот № * е записан на ищеца. Ищецът е започнал процедура по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но общината е отказала да завери необходимите документи. Според приетата техническа експертиза имотът е в селищно образувание, не е земеделска земя и за територията няма влязъл в сила ПНИ. Събрани са гласни доказателства за упражняваното от ищеца владение. Установено е, че ответникът [община] е съставил акт за частна общинска собственост на имота през 2010г., но в процеса не поддържа, че имотът е общинска собственост.
При тези данни съдът е намерил искът за неоснователен. Посочил е на първо място, че ищецът като бивш ползвател е могъл да придобие собствеността по уредения в закона ред – §4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, който ред изключва възможността за придобиване по давност. Освен това, при липсата на влязъл в сила план на новообразуваните имоти административната процедура по възстановяване на собствеността все още не е приключила и това също препятства придобиването по давност. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, но е счел, че при незавършен състав на земеделска реституция давност не може да тече и началният й момент следва да се свърже с приключване на реституционното производство в какъвто смисъл е и практиката на Върховния касационен съд.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. се позовава единствено на хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК досежно въпросите от кой момент тече придобивна давност върху земеделски имоти и каква е нейната продължителност 5 или 10 години. Обръща внимание, че по този въпрос е образувано тълкувателно дело на ОСГК на ВКС. Решаващ за изхода на настоящия спор е само първия въпрос – от кога започва да тече придобивната давност за земеделски имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ. При решаването му съдът се е позовал на задължителна съдебна практика – решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Наличието на такава практика изключва основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Този правен въпрос не е включен в предмета на тълкувателно дело № 10/2012г. на ОСГК, което е образувано по въпроса: „Допустимо ли е придобиването на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, с изтичане на петгодишния давностен срок по чл.79, ал.2 ЗС от влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, или необходимият за това давностен срок е винаги десетгодишен, съгласно чл.79, ал.1 ЗС”. А въпросът за продължителността на срока, който е обект на тълкувателното дело, не е разглеждан от съда в обжалваното решение, доколкото е прието, че поради неприключилата процедура по възстановяване на собствеността давност изобщо не е започнала да тече. Ето защо липсва съвпадение между предмета на тълкувателното дело и решаващия за настоящия спор въпрос, поради което няма основание за спиране на производството до постановяване на тълкувателното решение.
В обобщение, следва да се приеме, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като първият посочен правен въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС, а вторият не е решаващ за спора и не е бил разгледан от въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 522 от 16.03.2012г. на Варненски окръжен съд постановено по гр.д. № 2517/2011г. по касационната жалба на Д. И. Н. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: