Определение №473 от 19.10.2011 по ч.пр. дело №394/394 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№473

[населено място], 19.10.2011 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 394 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. С. Т. чрез пълномощника му адв. В. П. срещу определение №189 от 07.06.2011г. постановено по гр.д. № 576/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 14 от 27.01.2011г. по гр.д. № 544/2010г. на Видински окръжен съд. Със същото определение в тежест на касатора, сега частен жалбоподател, са поставени направените от ответницата разноски за касационното производство в размер на 250 лв.
Жалбоподателят намира определението за неправилно. Изтъква, че постановените решения са незаконосъобразни, а прекратяването на производството по делото го лишава от възможността да се постанови едно правилно и законосъобразно решение в съответствие със закона и съдебната практика. Сочи, че намиращото се по делото удостоверение за данъчна оценка не е актуално, тъй като е за 2010г. Изразява несъгласие и с присъдените в полза на ответницата Е. С. Г. разноски, като претендира намаляването им на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Ответницата по частната жалба Е. С. Г. намира определението за правилно и в двете му части. Претендира присъждане на разноски за частното производство в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството е по иск за собственост върху 1/6 идеална част от недвижим имот в [населено място] лъка, В. област. Съгласно удостоверението за данъчна оценка на имота, намиращо се на л. 21 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на целия имот – дворно място със сгради е 4087,90лв. Въз основа на тази оценка е определена цената на иска досежно спорната 1/6 ид.ч., която е 681, 32лв.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е приел, че касационната жалба, подадена след 21.12.2010г., е процесуално недопустима поради това, че цената на иска е под 5000лв. Съдът се е позовал на § 25 от ПЗР ЗИД ГПК /ДВ бр.100 от 21.12.2010г./.
При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, приема, че обжалваното определение е правилно.
Според чл. 280, ал. 2 от ГПК са изключени от приложното поле на касационното обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. В случая производството пред касационната инстанция е образувано след изменението за закона – касационната жалба е подадена на 02.03.2011г. и затова преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий – цена на иска над 5000лв. След като цената на иска, определена съгласно чл. 69, ал.1, т.2 ГПК към момента на предявяването му, е под 5000лв., то въззивното решение не подлежи на обжалване и касационната жалба е недопустима. Доводите на жалбоподателя, свързани с неправилността на постановеното решение не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Горното налага да бъде потвърдено обжалваното определение в частта му за връщане на касационната жалба.
Неоснователни са и оплакванията срещу определението в частта му за присъдените разноски. Ответницата по касационната жалба е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационната жалба в размер на 250 лв. Същото не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК във вр. с §2 ДР от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като не надхвърля трикратния размер на минималното предвидено в Наредбата адвокатско възнаграждение за този вид дела.
При този извод на ответницата Е. С. Г. следва да бъдат присъдени направените за настоящето производство разноски в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №189 от 07.06.2011г. постановено по гр.д. № 576/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Т. С. Т. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.8, ап.46 да заплати на Е. С. Г. от [населено място], обл. В., [улица] сумата 150 /сто и петдесет/ лв. разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top