2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 473
гр. София, 22.12. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 5108 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Г. А., И. Г. М., Е. Й. А. и В. Й. А. (последните двама – като наследници на Й. Г. А.), за отмяна на влязлото в сила (като неподлежащо на касационно обжалване) решение № 16500/25.08.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 9094/2012 г. на Софийския градски съд. С него, при постановена отмяна на решение от 21.03.2012 г. по гр. дело № 364/2000 г. на Софийския районен съд, е отхвърлен предявеният от молителите (респ. – наследодателя на последните двама от тях) срещу А. А. П. и В. П. С., иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ – съгласно решение № 6963/22.01.2007 г. на ОСЗГ „О. к.“, като наследници по закон на Г. А. А., починал на 01.03.1979 г., на недвижим имот – УПИ . от кв. . по плана на [населено място], в.з. „М. .“-I., м. „Р.“, с площ 800 кв.м. (при посочени съседи) и за осъждане на ответниците да им предадат владението на имота, като в тежест на ищците са възложени разноските по делото.
С молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Сочи се, че с писмо № 103-ОС/20.02.2015 г. Държавна агенция „Архиви“, дирекция „Р. държавен архив“ – София е удостоверила, че след направена справка във фонда на Окръжен народен съвет – София (Ф. 14, оп. 9, а.е. 833) в отдел „Д. архив“ – София не са постъпили на съхранение протоколи на Т.-комисия в [населено място] за 1958 г. и не може да бъде дадено копие от решение за замяна на имоти на името на наследодателя Г. А. А.. Поддържа се, че този документ е от съществено значение за спора по делото и че не е бил известен на молителите до неговото получаване от тях на 26.02.2015 г.
Ответниците А. А. П. и В. П. С. оспорват молбата, като излагат становища и съображения за неоснователност на същата, а последният – и за недопустимост.
Молбата за отмяна е процесуално допустима по съображенията, изложени в определение № 352/19.10.2015 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК по настоящото дело.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителите се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Писмените доказателства могат и да са новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество.
В случая решаващият извод на съда за отхвърлянето на иска по чл. 108 от ЗС е, че решение № 6963/22.01.2007 г. на ОСЗГ „О. .“ не легитимира молителите (респ. – наследодателя на последните двама от тях) – ищци, като собственици на процесния недвижим имот, тъй като е материално незаконосъобразно – противоречи на императивната разпоредба на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ. За да достигне до този решаващ извод, съдът е приел за установено по делото, че с процесния имот е била извършена замяна по реда на ЗТПС (отм.), а след това той е бил предмет на още три разпоредителни сделки, последната от които между двамата ответници по делото.
Представеното с молбата за отмяна, писмено доказателство – писмо № 103-ОС/20.02.2015 г., издадено от началник отдел „Д. архив“ – София при дирекция „Р. държавен архив“ – София на Държавна агенция „Архиви“, е новосъздаден документ – създаден е след приключването на 24.09.2013 г. на съдебното дирене пред градския съд, а и след влизането в сила на 25.08.2014 г. на постановеното от него решение, чиято отмяна се иска. С това писмо молителката Роза Павлова е уведомена, че след направена справка във фонда на Окръжен народен съвет – София (Ф. 14, оп. 9, а.е. 833) в отдел „Д. архив“ – София не са постъпили на съхранение протоколи на Т.-комисия в [населено място] за 1958 г. и не може да бъде дадено копие от решение за замяна на имоти на името на наследодателя Г. А. А..
Така представеният в настоящото производство, документ удостоверява единствено отрицателния факт, че в отдел „Д. архив“ – София не са постъпили на съхранение протоколи на Т.-комисия в [населено място] за 1958 г. От това обстоятелство, обаче, не следва автоматично, неоснователно поддържаният от страна на молителите извод, че такива протоколи изобщо не са били създадени и не са съществували като документи, и конкретно – протоколи №№ 122/22.10.1958 г. и 54/10.12.1958 г., за които е удостоверено в представения по делото нотариален акт за собственост на недвижими имот, даден в замяна срещу недвижим имот, включен в блока на ТКЗС – [населено място]-София № 33/07.05.1960 г., том ., дело № . г. на I-ви нотариус при СНС, че са били представени – в препис-извлечения пред нотариуса при съставянето на акта. При това положение, представеното с молбата за отмяна писмено доказателство и удостовереното с него обстоятелство, не са от съществено значение за решаването на материалноправния спор по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като дори и да бяха били релевирани пред съда, постановил влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, същите не биха могли да променят изводите на съда за осъществяването на правнорелевантните факти по делото, че с процесния имот е била извършена замяна по реда на ЗТПС (отм.), а след това той е бил предмет на още три разпоредителни сделки; респ. – не биха могли да променят и основания на тези обстоятелства и на разпоредбите на чл. 18з, ал. 3, изр. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, решаващ извод на съда за отхвърлянето на предявения по делото иск по чл. 108 от ЗС.
Отделно от горното, нотариалният акт за собственост на недвижими имот, даден в замяна срещу недвижим имот, включен в блока на ТКЗС – [населено място]-София № 33/07.05.1960 г. е представен по делото от самите ищци (молителите) – още с исковата молба, подадена на 30.10.1998 г. При полагане на дължимата грижа от тяхна страна при упражняване на процесуалните им права, те са могли да се снабдят с писменото доказателство, представеното едва с молбата им за отмяна, още в течение на исковото производство и да го представят пред съда, включително – и пред въззивната инстанция по делото, тъй като производството се е развило по реда на отменения ГПК от 1952 г. Вместо това, видно от самото писмо № 103-ОС/20.02.2015 г., заявлението с № 88/17.02.2015 г. на молителката Роза Павлова, в отговор на което то е издадено, е подадено едва след постановяването и влизането в сила на решението, чиято отмяна се иска. При това положение, представеното с молбата за отмяна писмено доказателство не е и ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителите по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата им за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.
При този изход на делото, на молителите не се следват разноски по делото, каквито те претендират, а на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника С., претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Г. А., И. Г. М., Е. Й. А. и В. Й. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 16500/25.08.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 9094/2012 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА Р. Г. П., Д. С. Г., Е. Г. А., И. Г. М., Е. Й. А. и В. Й. А. да заплатят на В. П. С. сумата 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.