О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 473
София, 28.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март………………………………
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 7078/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
М. П. П. от [населено място], действаща като [фирма], чрез процесуалния си представител адв. К. Д. от АК-В., е подала касационна жалба срещу решение № 33 от 04.03.2013 година по гр.д. № 437/2012 година на Варненския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1157 от 11.06.2012 г. по гр.д. № 2661/2009 г. на окръжен съд-В. в обжалвана му част, с която касаторката е осъдена да върне на Д. М. С. от [населено място] сумата 31 151,90 лева, платена по развален договор за поръчка от 18.02.2008 г., сумата 3 750,83 лева, съставляваща обезщетение за забава при връщане на горепосочената главница за периода 08.01.2009 г. – 23.12.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането на задължението и разноските по делото – иск с правно основание чл.144, ал.1, т.1 във вр. с чл.106, т.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В жалбата са развити доводи за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът Д. М. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Н. от АК-В., оспорва касационната жалба. Счита, че липсва основание за допускане на обжалването, както и че касационната жалба е неоснователна по съществото й. Претендира разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които се позовава касаторката, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани въпросите: „Следва ли да бъде разгледана искова молба по ЗЗП, като искът е предявен след преклузивния срок и направено възражение от ответника” и „Следва ли по делото да бъде конституирано търговското дружество при наличие на данни за собственост на веща от него”. Касаторът не сочи на кое допълнително основание да се разгледа всеки от поставените въпроси, не сочи съдебна практика във връзка с тях, нито обосновава искането по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с липса на съдебна практика или необходимост от промяна на съществуваща такава – изисквания съгласно ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се има предвид, че първият въпрос не кореспондира с приетото от въззивния съд и поради това е зададен превратно. Въззивното решение съдържа подробна аргументация защо съдът приема, че са спазени сроковете по чл.126, ал.1, изр.2 ЗЗП. Питането, свързано с последиците от предявяването на иска след сроковете по текста се явява без правно значение за конкретния казус и няма основание да бъде обсъждано в това производство.
Вторият въпрос е зададен неясно, но от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че е свързан с твърдението на касатора, че друг е надлежен ответник по делото – търговско дружество [фирма], в качеството му на собственик на веща. Не е пояснено коя вещ е в активите на соченото търговско дружество, но това е и без значение за правилното решаване на делото. Искът се основава на облигационна връзка между страните – неизпълнен договор за поръчка, сключен на 18.02.2008 г., и тази материалноправна легитимация е рефлектирала върху конституирането им в процеса. Поради това касационно обжалване на решението не следва да се допуска.
При този изход на делото съдът присъжда на ответника разноски за касационното производство в размер на 950 лева, които се претендират съобразно представения договор за правна помощ и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 04.03.2013 година по гр.д. № 437/2012 година на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. П. П. от В., действаща като [фирма] ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. С. от [населено място] сумата 950 лева /деветстотин и петдесет лева/, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.