2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 743
София, 29.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №6771/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. П. П. срещу решение от 09.05.2014г по гр.дело № 15513/2013г. на Софийски градски съд , постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата, в частта с която след отмяна на решение 10.06.2013г по гр.д.38267/201г на Софийски районен съд исковете с правно остнование чл. 344 ал.1 т.1 и т.3 КТ са отхвърлени. Прието е ,че съкращението на заеманата от ищеца длъжност е реално,заличена е длъжност, която е била единствена ,като трудовата функция е премахната при работодателя [фирма] . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса кога е реално и кога фиктивно съкращението в щата ,кои са критериите за преценка на идентичност или сходство на длъжности и имал ли е задължение работодателят да извърши подбор при наличие на длъжности със сходни трудови функции Твърди се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , въззивният съд е дал разрешение на въпроса в противоречие с решение № 752 от 2010г по гр.д. № 1095/ 2009г на ВКС ІV г.о ,реш.№246 от 2011 по гр.д № 1152/2010 ІІІ го. , реш.№668 от 2010 по гр.д № 1582/2010 г ІІІ г.о ,реш. № 293 от 2012 по гр.д № 229 /2012 ІV г.о ,включително с разрешението на въпроса в ТР № 3/16.01.2012 на ОСГК .Като практика на ВКС по чл. 290 ГПК към изложението са приложени други решения , извън цитираните.
Ответникът по жалбата [фирма] е заявил писмен отговор и претендира разноски. Обжалваното решение е в съгласие с трайната практика ,тъй като идентична длъжност със съкратената не е имало. Това именно е обусловило изводите на въззивния съд. Без основание е позоваването на приложените съдебни решения от практиката на ВКС .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК .
Смесва се въпросът кои фактически обстоятелства са от значение за преценката на съда в трудовия спор дали едно съкращение на щатна длъжност е реално, или фиктивно и кога , при положение че съкращението в щата е реално , работодателят е длъжен да извърши подбор, макар съкратената длъжност по наименование да е била единствена, заемана от съкратения работник или служител. И на двата въпроса въззивният съд е отговорил съгласно установените в съдебната практика на ВКС разрешения и правни критерии . При извода ,че съкращението на заеманата от ищеца длъжност „търговски сътрудник”, която е била и единствена по щат , е реално , е съобразен е именно критерият , посочен в приложеното решение № 126 от 2011г по гр.д № 1227/2010 ІІІ г.о ВКС ,тъй като специфичната ,същностна трудовата функция на тази длъжност служителят да намира нови клиенти за предлагания от работодателя му продукт, безспорно не съществува в новия щат и е била заличена като съдържание на отделна длъжност. Въпросът дали същата е била идентична ,или сходна с длъжностите „продавач консултант”, които не се съкращават ,е изяснен и решаващо произнесен от въззивния съд съгласно установените факти по делото ,с оглед на това имал ли е задължение работодателят да извърши подбор. Даденият отговор и на този правен въпрос е в съответствие с установената съдебна практика , според която в случая е от значение идентичността в съдържанието на трудовите функции ,същностни за отделните видове работа (реш.№246 от 2011 по гр.д №1152/2010 ІІІ г.о,реш.№752 от 2010 по гр.д№1095/2009г ІV г.о,реш.№293 от 2012 по гр.д.№229/2012гІV г.о , всички приложени към изложението като практика на ВКС по чл. 290 ГПК, включителбно и разясненията по ТР №3 /2011г ОСГК ). Въззивният съд е съобразил изцяло указанията в тази практика на ВКС ,като при изследване на длъжностните характеристики за двете конкретно съпоставени длъжности и при изслушан свидетел във връзка с фактическото естество на работата е изтъкнал определящото различие. Продавач-консултантите са поддържали контакт с търговските обекти по места по предварителна схема ,те осъществяват директни продажби в търговските обекти ,съответно отговарят за продажбите на дребно и едно за дадена територия, докато търговският сътрудник е имал друга възложена работа – да осъществява дейност по намиране на нови клиенти , да се отчита пред мениджърите на фирмата за това , да изготвя анализи и препоръки ,касаещи търговската дейност на фирмата ,като контактува с потенциални и действащи клиенти. При тези фактически изводи на съда,които обемат установените, релевантни за изхода на спора обстоятелства,работодателят действително няма задължение за подбор , такъв не е би и извършван . Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Касаторът дължи разноски в размер на 500 лева
Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.05.2014г по гр.дело № 15513/2013г. на Софийски градски съд
Осъжда И. П. П. да заплати на [фирма] със седалище [населено място] сумата 500 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .