О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
С., 30.03. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 1499 по описа за 2010 г. взе предвид следното
С. апелативен съд, като е изменил решението на С. градски съд, е постановил решение № 419/11.05.2010 г. по гр.д. № 2662/2009 г., с което е осъдил П. на Р. Б. да заплати на К. Р. Г. 6 000 лв. и на Р. А. Г. – 5 000 лв. – обезщетения за причинените им неимущественив вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление. Присъдени са компенсаторни лихви и разноски съобразно уважената част от исковете.
Ищците Р. А. Г. и К. Р. Г. обжалват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите им за разликата съответно над 5 000 лв. до 10 000 лв. и над 6 000 лв. до 15 000 лв.
П. на Р. Б. обжалва същото решение, като счита, че присъдения размер на обезщетенията следва да бъде по-нисък.
Страните не са отговорили по насрещните жалби в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовават касаторите, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
По жалбата на Р. Г. и К. Г.
Позовават се на необходимоста от принципно и еднакво прилагане на справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Несъразмерността на обезщетението с вредата като резултат, обаче, може да се дължи на разрешения на въззивния съд по различни материалноправни и/или процесуалноправни въпроси.
Такива не са поставени.
Доколкото се прави оплакване, че съдът не бил взел предвид продължителността на наказателното производство, забраната за К. Г. да пътува зад граница и тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и задържането на Г. за повече от 30 часа в досъдебното производство, може да се уточни материалноправният въпрос, на който обосновават касаторите допускането на касационното обжалване – дали посочените обстоятелства са релевантни за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и процесуалноправният въпрос дали съдът е длъжен да ги обсъди.
Принципният отговор на така определените въпроси се съдържа в Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС РБ, с което са разяснени критериите, по които при всеки отделен случай се определя обезщетението по справедливост за неимуществени вреди от деликт. Всички факти и обстоятелства, имащи отношение към тези критерии, са относими към предмета на спора по чл. 2 ЗОДОВ и съдът следва да ги прецени.
Апелативният съд в обжалваното решение е постъпил точно така – обсъдил е и е взел предвид посочените от касаторите обстоятелства, наред с други, относими към казуса и въз основа на всички тях е формирал извод за крайното решение.
Не може да се обоснове допускане на касационното обжалване и поради противоречие с приложените от касатора решения на ВКС. Те са също постановени по искове по чл. 2 ЗОДОВ, но не и по аналогични случаи – по гр.д. № 6217/2007 г. на ВКС, ІV ГО ищецът е бил привлечен като обвиняем, но също така и предаден на съд, като наказателното преследване е продължило в различните фази 12 години; обвинението е за множество кражби на движими вещи и документно престъпление, наложена е мярка за неотклонение „задържане под стража”, като ищецът е престоял в затвора общо пет години, пет месеца и 18 дни. В Р-7-004-ІV ГО ВКС присъденото обезщетение е под това на касаторите по настоящото дело, а и при други фактически обстоятелства. По гр.д. № 904/2002 г. ІV ГО ВКС е разгледан случай, при който е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, а след това наложено и наказание лишаване от свобода, което било изцяло изтърпяно. С окончателния съдебен акт присъдата е намалена, в следствие на което ищецът е бил в затвора вместо 1 година – 2 години и 8 месеца.
В заключение, не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по касационнната жалба на Герови.
По жалбата на П. на Р. Б..
По нея се прави обосновка за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се поставят сходни правни проблеми – трябва ли съдът да прецени всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не е уточнено кои релевантни факти и обстоятелства въззивният съд е трябвало в случая, но не е обсъдил и преценил при изграждане на своите фактически и правни изводи. От съдържанието на изложението, Върховният касационен съд няма възможност сам да изведе и да уточни какъв е въпросът от значение за конкретното дело, свързан с приложенито на чл. 12 ГПК.
Касаторът поддържа още, че съдилищата не са изградили трайни и единни критерии при определяне размерите на обезщетенията на пострадалите лица по справедливост. Това твърдение е в противоречие с позоваването от самия касатор на критериите по т. 11 ППВС 4-1968. Не е налице и установена противоречива съдебна практика между постановеното в случая от апелативния съд и разрешенията по приложените съдебни решения – Р- 35-2009-І ГО ВКС, Р-26-2009-ІІІ ГО ВКС, Р-334-2008-П. апелативен съд. Те са постановени при други фактически обстоятелства, специфични за всеки отделен случай, имащи отношение към неимущественото увреждане и справедливото му обезщетяване.
По изложените съображения, касационната жалба на П. на Р. Б. не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 419/11.05.2010 г. по гр.д. № 2662/2009 г., постановено от С. апелативен съд по касационна жалба вх. № 599/23.06.2010 г., подадена от Р. А. Г. и К. Р. Г. и касационна жалба вх. № 5254/02.06.2010 г., подадена от П. на Р. Б. чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: