1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 01.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1452 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Искра – 98“ ООД /в несъстоятелност/ – [населено място] чрез синдика И. Х. Г. срещу решение № 283 от 18. 12. 2017 г. по в. т. д. № 502/2017 г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 368 от 1. 06. 2017 г. по т. д. № 1254/2016 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „Искра-98“ ООД /в несъстоятелност/ чрез синдика Г. срещу „Ват Къмпани Русе“ ООД искове: по чл. 108 ЗС за предаване на владението на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 10135.3511.636 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], находящ се в [населено място], район М., Промишлена зона „Планова“ с площ от 5284 кв.м., ведно с построените в същия поземлен имот сгради, както следва: сграда с идентификатор 10135.3511.636.1, с предназначение: сграда със специално предназначение; брой етажи: 1, със застроена площ 80.00 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.3511.636.2 с предназначение: сграда със специално предназначение; брой етажи: 1, със застроена площ 78.00 кв.м.; сграда с идентификатор 10135.3511.636.3 с предназначение: сграда със специално предназначение; брой етажи: 1, със застроена площ 79.00 кв.м. и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 43 624 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесния недвижим имот за времето от 05. 02. 2015 г. до датата на подаване на исковата молба /30. 08. 2016 г./. Първоинстанционното решение е постановено при участието на „КМ Билдсистем“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ответника.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.
Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, обосновани с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че въпреки правилното разпределение на доказателствената тежест по делото на ищеца не е предоставена възможност да ангажира доказателства за изтекла в негова полза придобивна давност. Не били съобразени обстоятелствата, че ищецът – дружество в несъстоятелност е разполагал с кратък срок за установяване на контакт със свидетелите, че седалището на ищеца е в [населено място], а процесният имот се намира във В. и че свидетелите отказали да свидетелстват след срещи с физическо лице, свързано с управителните органи и участниците в дружествата – ответник и трето лице помагач. Отмяната на определението, с което на ищеца били допуснати гласни доказателства, била постановена при допуснато съществено процесуално нарушение.
Отговор на касационната жалба е депозиран от ответника „Ват Къмпани Русе“ ООД. Изразява се становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по съществото на правния спор, след като е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото с оглед въззивните доводи и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове по чл. 108 ЗС за предаване на владението на собствен на ищцовото дружество поземлен имот заедно с построените в него сгради и по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването без основание на имота от ответното дружество за исковия период, съдът е приел, че ищецът не е доказал първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – че е собственик на имота на твърдяното основание придобивна давност. Този извод е направен след преценка на събрания по делото доказателствен материал и установяване, че процесният недвижим имот е бил предоставен за управление на ДП „СВ – С.“ и при преобразуването на държавното предприятие в „ГУСВ“ ЕАД имотът е бил включен в капитала на новообразуваното дружество. Въззивният съд е приел, че по делото не се установява ищецът да е владял непрекъснато, като свой процесния имот за твърдяния период от 2005 г. до 2015 г. Счел е за неоснователни оплакванията на въззивника, че възможностите за доказване на изтеклата в негова полза придобивна давност не са изчерпани и че недоказването на това основание за придобиване на собствеността се дължи на обстоятелства, за които той не отговаря. Мотивирал се е с изричните указания, съдържащи се в доклада по делото на първоинстанционния съд, че ищецът следва да докаже, че е владял процесния имот непрекъснато, необезпокоявано и като свой за посочения в исковата молба период. Посочил е, че заличаването на допуснатите на ищеца свидетели за установяване на така твърдяните факти е постановено от съда в откритото съдебно заседание, проведено след допускане на гласните доказателства, предвид неявяването на представител на ищеца и непредставяне на молба или доказателства за невъзможност на свидетелите да се явят.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Предвид позоваването от касационния жалбоподател на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация трябва да се изтъкне, че съгласно разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в представеното в изпълнение на указанията на администриращия жалбата апелативен съд изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. В изложението касаторът е направил твърдения, че в нарушение на процесуалния закон не му е предоставена възможност да ангажира доказателства за изтекла в негова полза придобивна давност. Разгледани във връзка с обжалваното решение тези твърдения следва да бъдат отнесени към изводите на въззивния съд за неоснователност на оплакването на въззивника за заличаване на свидетелите, допуснати на ищеца за установяване на фактите от значение за осъществяване на поддържаното придобивно основание, от първоинстанционния съд в нарушение на процесуалния закон. Те обаче биха съставлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно цитираната задължителна практика на касационната инстанция. Независимо от това следва да се изтъкне, че в случая касаторът прави общо позоваване на нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, без да излага конкретни твърдения за допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за достъп до касация.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, който е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма и който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения са за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд при заличаването на допуснати на ищеца свидетели, съответно за неотстраняването на това нарушение от въззивния съд и преценката за тяхната основателност би могла да бъде осъществявана само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол. Те обаче не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл. 620, ал. 5 ТЗ във вр. с чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 18. 12. 2017 г. по в. т. д. № 502/2017 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Искра-98“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 620, ал. 5 ТЗ да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата от 30 лв. /тридесет лв./ държавна такса
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: