6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
С., 07.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 1073/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 319 от 16.06.2010г. по т. д. № 2642/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което, в резултат от частично потвърждаване и частична отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-5 състав решение № 2413 от 15.05.2009 г. по гр. д. № 2201/2006 г., изцяло са уважени предявените от Т. Б. Ч. от [населено място] искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за присъждане на сумата 300 333.33 лв., представляваща равностойността на дружествения дял на ищеца в [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона, като моли за отмяната му и за отхвърляне на предявените искове. Твърди, че въззивният съд не е преценил всички събрани по делото доказателства и заявените от него доводи, поради което е достигнал до погрешния извод за надлежно отправено от ищеца писмено предизвестие за прекратяване на членственото му правоотношение като съдружник, достигнало до управителя на дружеството. Изрично несъгласие е изразено и със становището на решаващата инстанция, че изтичането на срока на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ има за последица автоматично прекратяване на членственото правоотношение, като аргументира тезата си, че прекратяването настъпва с вписване освобождаването на съдружника в Търговския регистър, каквото в случая не е извършено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът моли за допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона. Без да са изрично формулирани, процесуалноправните въпроси са свързани с оплакването за недопускане на поискани доказателства във връзка с уведомяването на дружеството за напускане на ищеца и с несъобразяване от въззивния съд на оспорването на нотариалната покана от 12.01.2006 г., а материалноправният въпрос е за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС касаторът се позовава на решение № 462 от 27.07.2005 г. по т. д. № 717/2004 г. на І т. о.
Ответникът по касация – Т. Б. Ч. от [населено място] – поддържа, че касационната жалба е недопустима поради подаването й след преклузивния срок по чл. 283 ГПК. В депозирания по делото писмен отговор от 19.11.2010 г. и изложение към него са развити подробни съображения и за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Неоснователно е направеното в тази връзка възражение от ответника за просроченост на касационната жалба. Видно от съдържащото се по въззивното дело съобщение от 23.06.2010 г. /лист 62/, препис от обжалваното решение е връчен на процесуалния пълномощник на [фирма] на 13.07.2010 г. С оглед на тази дата, едномесечният срок по чл. 283 ГПК изтича на 13.08.2010 г. В случая този срок е спазен, тъй като касационната жалба е подадена на посочената дата /т. .е в последния ден от срока/, което се установява от пощенското клеймо върху приложения по делото плик. При преценката относно спазването на срока не следва да бъде съобразявана датата 08.07.2010 г., на която, според ответника по касация, препис от решението е бил получен от пълномощника на търговското дружество. Приложената по делото молба за издаване на препис от решението /лист 69/ установява категорично факта на подаването й на посочената дата 08.07.2010 г., но не и че на тази е получен исканият препис. Този извод се налага с оглед местоположението на датата – същата следва подписа на пълномощника за издаване на преписа от решението, но е преди подписа, удостоверяващ получаването му.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че касационната жалба е подадена в срок, поради което следва да бъде извършена преценка относно поддържаните от касатора основания за допускането й до разглеждане.
За да счете за изцяло основателни предявените от Т. Б. Ч. от [населено място] искове с правно основание чл. 125, ал. 3 във връзка с ал. 2 ТЗ за присъждане на общата сума 300 333.33 лв., представляваща равностойността на дружествения дял на ищеца в [фирма], въззивният съд е приел за осъществени предвидените в закона предпоставки за това – прекратено членствено правоотношение на ищеца в ответното дружество, настъпило в резултат на отправено тримесечно предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, и категорично доказан от заключенията на изслушаната по делото счетоводна експертиза размер на подлежащата на разпределение нетна стойност на имуществото на дружеството /895 900 лв./, съобразно която припадащата се на ищеца част възлиза на 298 633.33 лв. В тази връзка, доколкото е част от имуществените последици по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, въззивният съд е счел за основателна и претенцията за заплащане на сумата 1 700 лв., представляваща стойността на дяловата вноска на ищеца, като след отмяна на първоинстанционното решение е присъдил посочената сума.
По основния спорен между страните въпрос относно прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Т. Ч. въззивният съд е приел, че същото е настъпило в резултат от отправеното от съдружника писмено тримесечно предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, съдържащо се в нотариална покана до ответното дружество № 2, том І, рег. № 401 от 12.01.2006 г. на нотариус Л. Лакова, рег. № 151 с район на действие – района на Софийски районен съд. Като безспорна и достоверна дата, на която уведомлението е достигнало до представляващия дружеството – управителя М. Б., решаващият състав е приел датата 24.01.2006 г., на която управителят М. Б. е предоставила пред нотариус А. Ч. отправена от името на дружеството нотариална покана № 32, том Ід, рег. № 3021. Този извод е направен, като е отчетено обстоятелството, че посочената покана представлява отговор на съдържащите се в поканата на съдружника от 12.01.2006 г. твърдения, в т. ч. и предизвестие за напускане на дружеството, както и предвид неоспорването на поканата досежно официалната удостоверителна функция на нотариалната заверка върху същата. С оглед на това, съдът е преценил, че тримесечният срок на предизвестието е изтекъл най-късно на 24.04.2006 г. /ако не се вземе предвид датата 12.01.2006 г. на връчването на поканата на ищеца от същата дата при отказ/. Като неоснователно Софийски апелативен съд е приел възражението на ответното дружество, че прекратяването на членственото правоотношение на ищеца е обусловено от предварително уреждане на въпроса с дружествените му дялове чрез прехвърлянето им на останалите съдружници или на трети лица. Позовавайки се на конкретна практика на ВКС, въззивният съд не е споделил и становището, че за да настъпи прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, необходимо е същото да бъде вписано в Търговския регистър, каквото в случая не е извършено.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва конкретно посочване на процесуалноправните въпроси, които според касатора са обусловили изхода на делото. Развити са единствено оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила за недопускане на поискани доказателства във връзка с уведомяването на дружеството за напускане на ищеца и за несъобразяване от въззивния съд на оспорването на нотариалната покана от 12.01.2006 г., които обаче, са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да бъдат преценявани едновременно и като основания за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Това обуславя и извода за липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо обсъждането на допълнителните изисквания, с които се свързват поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Значим за конкретното дело, като обуславящ неговия изход, в случая е само поставеният от касатора материалноправен въпрос за прекратяване на членственото правоотношение на съдружника по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ и по-конкретно – дали прекратяването настъпва автоматично с изтичане срока на предизвестието или е необходимо и вписването му в Търговския регистър. По отношение на този въпрос обаче и двете поддържани основания не са осъществени. От една страна, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК изобщо не е надлежно заявено. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване, докато с твърдението, че решаването на посочения въпрос е „от значение за точното прилагане на закона” касаторът е заявил само част от това основание. От друга страна, това основание не е налице и поради факта, че по посочения въпрос Върховен касационен съд вече се е произнесъл. С решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен за въззивните съдилища характер съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че изтичането на срока на отправеното от съдружника предизвестие има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружника, т. е. прекратяването следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока, тъй като законът не е поставил никакви допълнителни условия за това. Наличието на цитираната практика и съответствието на въззивното решение с нея, налагат извода за отсъствие както на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /при това ненадлежно заявено/, така и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за преценката на което е без значение цитираното от касатора решение № 462 от 27.07.2005 г. по т. д. № 717/2004 г. на І т. о., постановено по реда на отменения ГПК.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените по същото разноски в размер на сумата 7 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 176152 от 18.11.2010 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 319 от 16.06.2010г. по т. д. № 2642/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Т. Б. Ч. от [населено място] направените по настоящото дело разноски в размер на сумата 7 000 /седем хиляди/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: