3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
С.,08.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 350/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу постановеното от Великотърновски апелативен съд определение от 05.04.2012 г. за спиране на производството по в. т. д. № 20/2012 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като твърди липса на предпоставките за спиране на производството по делото на посоченото основание. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за обусловеност на настоящия спор, имащ за предмет отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], [община], взети на 16.08.2010 г., от решаването на т. д. № 1205/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, имащо за предмет иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], [населено място], [община], взети на 15.11.2010 г. Според частния жалбоподател, въззивния съд не е взел предвид, че при евентуално уважаване на предявения от П. К. иск по чл. 74 ТЗ, по който е образувано т. д. № 1205/2010 г., решението по същия би действало само занапред и няма да има обратна сила по отношение представителната власт на [фирма] като ищец по т. д. № 1180/2010 г.
Ответникът по частната жалба [фирма], чрез назначения на дружеството особен представител адвокат К. П., и ответникът [фирма], [населено място], [община] – молят за недопускане на касационното обжалване поради липса на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна. Подробни съображения са развити в депозираните по делото писмени отговори от 02.05.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Доколкото предмет на обжалване е преграждащо определение, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК в какъвто смисъл неправилно се твърди от ответниците по същата.
За да постанови спиране на производството по в т. д. № 20/2012г., образувано по иск на [фирма], представлявано от съдружника А. В. А., с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 16.08.2010 г., въззивният съд е преценил, че изходът на това дело е в зависимост от изхода на т. д. № 1205/2010 г. на Великотърновски окръжен съд, образувано по предявен от П. Василева Г.-К. иск за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма], проведено на 15.11.2010 г., тъй като решението по т. 2 от дневния ред е от значение за представителната власт на съдружника А. В. А., подписал исковата молба по настоящото дело от името на същото дружество.
Определението е неправилно.
Напълно необосновано въззивният съд е счел, че взетото от Общото събрание на съдружниците в [фирма] от 15.11.2010г. решение по т. 2 е от значение за представителната власт на съдружника А. А. за завеждане на иска по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в [фирма] от 16.08.2010 г. С това решение съдружникът А. А. действително е овластен да „води искове от името на дружеството за защита на неговите законни интереси”. Представителната власт на същия, обаче, изрично е ограничена до хипотезата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, т. е. за завеждането на иск за обезщетение за вреди срещу управителя на [фирма] /и съдружник в него/ П. Василева Г.-К.. Следователно, посоченото решение е ирелевантно по отношение представляването на [фирма] като ищец по иска с правно основание чл. 74 ТЗ, предмет на т. д. № 1180/2010 г. на ВтОС, респ. в. т. д. № 20/2012 г. на ВтАС, което налага съответно извода, че изходът на същото дело не е обусловен от отмяната на това решение. Дори и да се приеме, че решението по т. 2 на Общото събрание от 15.11.2010 г. е относимо към преценката за редовност на предявения от [фирма] иск по чл. 74 ТЗ, не може да се счетат за осъществени предпоставките за спиране на производството по същия на основание чл. 229, т. 4 ГПК, тъй като, съобразно т. ІІІ от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, отмяната на посоченото решение, касаещо овластяването на съдружника А. А., ще има действие само занапред и няма да се отрази на извършените от него действия до този момент.
С оглед изложение съображения, постановеното от въззивния съд определение е неправилно и поради това следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 05.04.2012 г. за спиране на производството по в. т. д. № 20/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на производството.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: