4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 09.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1625/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу две определения на Софийски апелативен съд, постановени в открито съдебно заседание на 11.04.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. – определение, с което на основание чл.265, ал.1 ГПК е допуснато присъединяване на И. Д. И. към въззивната жалба на Роза Д. К. срещу решение от 29.05.2013 г. по гр. д. № 9063/2009 г. на Софийски градски съд, и определение, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до влизане в сила на решение по арбитражно дело № 308/2013 г. на Арбитражен съд при БТПП.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваните определения като поддържа, че те са необосновани и постановени в нарушение на закона. Навежда оплакване, че въззивният съд е допуснал присъединяване на ответника И. Д. И. към въззивната жалба на ответницата Роза Д. К., въпреки, че като обикновен другар в процеса И. И. не е подал самостоятелна въззивна жалба в срока за обжалване на решението и този срок е изтекъл преди датата на допуснатото присъединяване. Излага доводи, че доколкото искът по чл.422, ал.1 ГПК е предявен за установяване съществуването на парични вземания по записи на заповед, послужили като основания за издаване на заповеди по чл.417 ГПК, образуваното пред АС при БТПП производство по иск за неизпълнение на договор за поръчка от 05.06.2008 г., сочен от ответниците като причина за поемане на задълженията по менителничните ефекти, няма преюдициално значение и не е основание за спиране на производството по чл.422 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по частната жалба Роза Д. К. и И. Д. И..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. По аргумент от чл.274, ал.1, т.1 ГПК жалбата е допустима в частта, с която е обжалвано определението за спиране на делото. В частта, с която е обжалвано определението за присъединяване на ответника И. Д. И. към въззивната жалба на ответницата Роза Д. К., частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението за допускане на присъединяването не прегражда по-нататъшното развитие на делото и възможността да бъде обжалвано не е изрично уредена в закона, поради което не попада сред подлежащите на самостоятелно обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК.
Производството по т. д. № 3040/2013 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Роза Д. К. срещу решение от 29.05.2013 г. по гр. д. № 9063/2009 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че И. Д. И. и Роза Д. К. дължат солидарно на [фирма] сумата 200 000 лв. по запис на заповед от 10.07.2008 г. с падеж 05.12.2008 г. и сумата 59 511.30 лв. по запис на заповед от 29.07.2008 г. с падеж 05.12.2008 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК.
За да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, Софийски апелативен съд е взел предвид представените от жалбоподателката Роза К. писмени доказателства за наличие на образувано пред АС при БТПП арбитражно дело № 308/2013 г. между същите страни с предмет спор за неизпълнение на задължения по договор за поръчка от 05.06.2008 г. Като е съобразил наведените от ответниците в първоинстанционното производство доводи и възражения, че записите на заповед, от които произтичат установяваните по реда на чл.422, ал.1 ГПК спорни парични вземания, са издадени като обезпечение във връзка с договора за поръчка от 05.06.2008 г., въззивният съд е преценил, че висящият пред арбитражния съд спор има преюдициално значение за изхода на спора по чл.422, ал.1 ГПК. В резултат на тази преценка съдът е спрял делото до постановяване и влизане в сила на решението по арбитражното дело.
Определението за спиране на делото е неправилно.
Според задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед; При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване в производството по чл.422, ал.1 ГПК подлежи и каузалното правоотношение, доколкото произтичащите от него възражения биха имали за последица погасяване на вземанията по записа на заповед.
Спряното от въззивния съд дело е образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на парични вземания по записи на заповед, послужили като документи по чл.417, т.9 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В защита срещу иска ответниците /в качеството им съответно на издател и на авалист/ са въвели твърдения и възражения, че записите на заповед нямат самостоятелно значение, тъй като са издадени като обезпечение на договора за поръчка от 05.06.2008 г., задълженията по който не съществуват. При така противопоставените относителни възражения, основани на обвързано със записите на заповед каузално правоотношение, произнасянето по основателността на предявения иск е обусловено от изследване на породеното от договора за поръчка каузално правоотношение в рамките на самото производство по чл.422, ал.1 ГПК. Поради това наличието на друго висящо дело пред арбитражен съд, имащо за предмет спор относно изпълнението на договора, не съставлява основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК специален установителен иск.
Като е спрял производството по делото, въпреки липсата на предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, Софийски апелативен съд е нарушил закона и е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.04.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл.265, ал.1 ГПК е допуснато присъединяване на И. Д. И. към въззивната жалба на Роза Д. К. срещу решение от 29.05.2013 г. по гр. д. № 9063/2009 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание на 11.04.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до влизане в сила на решение по арбитражно дело № 308/2013 г. на Арбитражен съд при БТПП.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на частната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :