О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
гр. София, 07.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 909 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 227/02.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 447/2014 г. на Видинския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред въззивния съд част, решение № 297/26.06.2014 г. по гр. дело № 657/2014 г. на Видинския районен съд, са уважени предявените от П. К. Д. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № 07/17.02.2014 г. на управителя на дружеството-касатор, ищецът е възстановен на предишната работа на длъжност „шофьор” при дружеството-касатор и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 678 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението през периода 18.02.2014 г. – 18.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2014 г. до окончателното издължаване; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и на процесуалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и ясно и точно са формулирани следните четири правни въпроса: 1) при положение, че в исковата молба не се съдържат доводи за нарушение на чл. 193 от КТ и такива не са направени до приключване на съдебното дирене („до даване ход по същество”), следва ли съдът да обсъжда въпроса за изслушване на работника или служителя, или за искане на писмени обяснения, и представлява ли разглеждането на такъв въпрос постановяване на съдебното решение при условията на „плюс петитум”; 2) при положение, че документ, представен своевременно от работодателя-ответник по трудов спор за незаконно уволнение, в който е описано нарушението на работника-ищец, не е оспорен от последния в законния срок и не е било откривано производство по чл. 193 от ГПК, длъжен ли е съдът да го обсъди при постановяване на своето решение; 3) допустимо ли е в съдебното производство по трудов спор за незаконно уволнение да се събират гласни доказателства за това, че на наказания ищец, по нареждане на работодателя е поискано да даде писмени обяснения и такива устно са били отказани, или е необходимо да са налице писмено искане за обяснение и писмен отказ задаване на такива; и 4) при наличието на категоричен устен отказ от страна на наказания работник да даде исканите му писмени обяснения, допустимо ли е работодателят да наложи същия ден наказанието. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Поддържа, че изведените правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и в тази връзка сочи и представя множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, както и по реда на отменения ГПК от 1952 г. Поддържа също, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. К. Д., в отговора на жалбата и на изложението към нея поддържа становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, процесното дисциплинарно уволнение на ищеца, въззивният съд е приел, че от събраните по делото свидетелски показания не е установено, преди налагането на дисциплинарното наказание за неизпълнение на трудовите задължение, ответникът-работодател (сега – касатор) да е изпълнил императивното си задължение да изслуша работника (ищеца) и да съобрази неговите обяснения в рамките на дисциплинарното производство по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание. С оглед на това, окръжният съд е достигнал до решаващия си извод, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконосъобразна – издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ. От друга страна, нито с исковата молба, нито по-късно – до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, ищецът не е навел по делото довод за незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение”, поради нарушение на изискването по чл. 193, ал. 1 от КТ за изслушването му от страна на ответника работодател или за приемане на негови писмени обяснения. Такъв довод от страна на ищеца е направен за първи път в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд.
В посоченото и представено (в препис) от жалбоподателя, решение № 158/01.07.2013 г. по гр. дело № 1008/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че според задължителна практика на ВКС, ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава.
Израз на трайно установената задължителна практика на ВКС в същия смисъл, цитирана в това решение, са и посочените в същото: решение № 459/27.01.2011 г. по гр. дело № 1532/2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 665/01.11.2010 г. по гр. дело № 242/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 503/05.01.2012 г. по гр. дело № 77/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, както и множество други решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В първото от тези решения изрично е прието и че съдът не дължи произнасяне по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна на основание, че ищецът не е бил изслушан от работодателя си, респ., че последният не е приел неговите писмени обяснения за конкретно дисциплинарно нарушение, когато такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба.
Видно от гореизложеното, първият изведен от касатора процесуалноправен въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение, в противоречие с трайно установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Отделно от това, този процесуалноправен въпрос е свързан и с оплакването на жалбоподателя за процесуална недопустимост на обжалваното решение, което също налага допускането на касационното обжалване – съгласно задължителните указания и разясненията, дадени с т. 1 (in fine) и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият правен въпрос, изведен в изложението на касатора, по никакъв начин не е обсъждан и не е разрешен с обжалваното въззивно решение, поради което този въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд и е без значение за изхода на правния спор по делото. Такъв е и последният правен въпрос в изложението, чиято постановка изхожда от хипотеза, при която е налице „…категоричен устен отказ от страна на наказания работник да даде поискани му писмени обяснения…”, каквито обстоятелства не са приети за установени по делото в мотивите към обжалваното въззивно решение. По изложените съображения, тези два правни въпроса в случая не съставляват общи основания за допускане на касационното обжалване на решението на окръжния съд (в този смисъл – също т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В съдебната практика, включително задължителната такава на ВКС, никога не е имало съмнения, че фактите на изискване и на даване на устни или писмени обяснения по чл. 193 от КТ могат да бъдат доказвани както с писмени, така и с гласни доказателства. Касаторът също не сочи и не представя съдебна практика в обратен смисъл. С оглед на това, въззивният съд, като е приел, че от събраните по настоящото дело свидетелски показания, обсъдени от него, не се установява в случая ответникът-работодател (сега – касатор) да е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ да изслуша ищеца или да приеме неговите писмени обяснения, е разрешил третия правен въпрос, изведен в изложението към касационната жалба, в съответствие с тази задължителна практика на ВКС. При това положение, по отношение на този процесуалноправен въпрос не е налице никое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване (в този смисъл са и т. 2, т. 3 и т. 4 и мотивите към тях от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, само по първия изведен и формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, а именно: при положение, че в исковата молба не се съдържат доводи за нарушение на чл. 193 от КТ и такива не са направени до приключване на съдебното дирене, следва ли съдът да обсъжда въпроса за изслушване на работника или служителя, или за искане на писмени обяснения, и представлява ли разглеждането на такъв въпрос постановяване на съдебното решение при условията на „плюс петитум”.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 103.56 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 227/02.12.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 447/2014 г. на Видинския окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 103.56 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.