О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 474
София, 29.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №379/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалби на Ж. Т. Ф. срещу решение №282 от 07.11.2008г по гр.дело № 2054/2007г. на Софийски градски съд в частта , с която е отменено решение от 17.05.2007г по гр.д. № 26720/2006г на СРС и за сборната разликата над 1230,13 лв по исковете на основание чл. 121 ал.1 т.3 вр.104 ал.1 предл. първо ЗДСл и чл.104 ал.1 предл. второ ЗДСл, същите са отхвърлени по същество .
Като основание за допускане до касация се поддържа наличие на противоречиво решаване от съдилищата на съществения въпрос относно момента , при който се изчислява обезщетението. Приложено е решение №60/31.03.2005г на ВтАС по в.гр.д. № 531/2004г с което за база на обезщетението по чл. 121 ал.1 т.3 ЗДСл е приета брутната заплата към датата на обявяване на уволнението за незаконно. Поддържа се този въпрос да е решен в обратния смисъл от Софийски градски съд , основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросът коя брутната заплата следва да се вземе предвид при определяне на обезщетението по ЗДСл в конкретния случай , дали заплатата към момента на признаването на уволнението за незаконно или друга заплата, напр . определената след възстановяване на заеманата длъжност(както е прието за неправилно в мотивите на приложеното решение на ВтАС №60/31.03.2005г по в.гр.д. № 531/2004г) , не е бил поставян в настоящия процес , няма отношение към релевантните за спора обстоятелства по делото , нито не е засяган при формиране на решаващите изводи във връзка с размера на обезщетението. Касаторът оспорва съображенията на Софиски градски съд във връзка с основанията за изключване на едно допълнително възнаграждение , свързано с достъпа до класифицирана информация , от размера на базата по чл. 104 от ЗДСл. Твърдението в касационната жалба ,залегнало и в изложението по допускане до касационно обжалване е ,че прекратяването на разрешението за достъп до класифицирана информация (като основание за надбавка към заплатата) е било последващо спрямо посочения от въззивния съд и от закона момент , но в действителност е обратното – разрешението е било отнето десет месеца преди влизане в сила решението на ВАС за признаване уволнението за незаконно , поради което и Софийски градски съд не е взел предвид това допълнително възнаграждение. Не отговаря на фактите по делото и твърдението , че като е приел за недоказан иска по чл. 121 ал.1 т.3 вр.104 ал.1 предл. първо ЗДСл, Софийски градски съд е игнорирал събрани пред първа инстанция доказателства . Констатация по документи на ищеца Софийски районен съд не е правил, подобни действия не са протоколирани в единственото проведено по делото заседание .
Предвид гореизложеното не е налице хипотеза по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение решение №282 от 07.11.2008г по гр.дело № 2054/2007г. на Софийски градски съд в частта , с която е отменено решение от 17.05.2007г по гр.д. № 26720/2006г на Софийски районен и за разликата над 1230,13 лв исковете на Ж. Т. Ф. за обезщетение на основание чл. 121 ал.1 т.3 вр.104 ал.1 предл. първо ЗДСл и чл.104 ал.1 предл. второ ЗДСл, са отхвърлени до пълния предявен размер от 3280,76 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .