О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София 19.04.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1746 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от Р. И. И.- действаща лично и като законен представител на малолетните си деца-К. В. И.,А. В.-мирова И. и А. В. И.,чрез процесуалния им представител-адвокат Н. и от [фирма][населено място], представля-вано от прокуриста Д.,чрез процесуалния представител юрисконсулт А. против въззивно решение от 4.06.2010г. по в.гр.д.№12997 по описа за 2009г. на С. градски съд,с което е отменено решение от 27.04.2009г. по гр.д. №18995/2008г.на Районен съд София в частта,в която са уважени предявените искове с правно основание чл.200 от КТ за обезщетение за причинени неимуществени вреди,предявени от К. В. И., А. В. И. и А. В. И. за сумата над 39 250лв.и по чл.200 ал.1 от КТ, предявен от Р. И. И. за сумата над 69 250лв.и вместо това е постановено друго,с което са отхвърлени предявените искове от първите трима за разликата над сумата 39 250лв. и за четвъртата над сумата от 69 250лв.до 100 000лв.за всеки един от тях и в частта за определената дър-жавна такса,като е потвърдено първоинстанционното решение от 27.04.09г по гр.д. № 18995/2008г.на Районен съд София в останалата част.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба на Р. И. И.,К. В. И.,А. В. И. и А. В. И. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД от страна на въззивния съд при определяне на размера на следващото се обезщетение.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба на М.”АД[населено място] се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за приложението на чл.201 ал.2 от КТ и по-специално за начина на доказване на допуснатата от пострадалия груба небрежност. Въпросът се поставя пред вид постановено решение от 2.07.2009г.по гр.д.№21978/08г.на СРС/което се прилага/,по което за същия случай,срещу същия ответник/но по иск, предявен от майката на пострадалия/-съдът е преценил на базата на същите доказателства,че е налице допусната груба небрежност.
Срещу подадените касационни жалби не са постъпили насрещни отговори.Същите са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта им до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че в случая са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на работо-дателя- внезапно увреждане на здравето на служителя,което е причинило смърт и увреждането е станало по време и във връзка с работата. Определил е размера на дължимото обезщетение към момента на настъпване на увреждането/8.11.06г./,съобразявайки конкретните особено-сти на случая и най-вече възрастта на ищците и пострадалия и характера на отношенията помежду им.Въззивният съд е счел за недоказано възражението за груба небрежност,мотивирайки се с това,че автотехничес-ката експертиза,изготвена в хода на следственото дело, не е събрана по надлежния ред на ГПК/вещото лице не е изслушано в съдебно заседание/,а приложените писмени обяснения/на лицата М.,И., В. и В./ не съставляват годни доказателства в гражданския процес.
По жалбата на физическите лица:
Независимо,че поставения въпрос за размера на следващото се обезщетение е от значение за изхода на спора, по него не следва да се допуска касационно обжалване,защото не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- в смисъла, разяснен с т.4 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото по този въпрос не се налага промяна на вече създадената съдебна практика или осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а и нормата на чл.52 от ЗЗД не е непълна,неясна или противоречива.Многократно в решения на ВКС е посочвано,че при определяне на размера на обезщете-нието за неимуществени вреди преценката се извършва съобразно особе-ностите на всеки конкретен случай. Критериите,по които се извършва тя не са абстрактни.Те са изяснени в постановена от ВКС задължителна практика – ТР №3/2004г.и Постановление № 4 от 23.12.68г на Пленума на ВС, както и в постановени по реда на чл.290 от ГПК решения.
От поставения от касатора [фирма][населено място] въпрос,който е от значение за изхода на спора/тъй като е свързан с решаващите изводи на съда/също не следва да се допуска касационно обжалване,поради това,че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Практиката е единна и не се налага промяната й тъй както досежно съдържанието на понятието „груба небрежност”по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ,така и относно доказателствената тежест и доказателствените средства,с които се установява тя.За доказателствата,с които се установят твърдените от страната обстоятелства са приложими общите правила на ГПК.Съгласно тях допустими са тези доказателства,които са предвидени от закона и които са посочени,представени,събрани и обсъдени пред и от съда,който решава спора,при това – по установения в закона ред и при обезпечена възможност на всяка една от страните да вземе участие в тези действия. Събраните –в друго производство,по друг ред,пред друг съд доказателства, макар и предвидени в ГПК- не са годни доказателства и с тях не могат да бъдат установени твърдени от страната факти и обстоятелства. В тази връзка –ответната страна/сега касатор/е могла да установи твърдението си, че пострадалият е действал при„груба небрежност”по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ само,ако е ангажирала надлежни доказателства в хода на производството пред съда,разглеждащ спора по чл.200 от КТ,каквито биха били например- автотехническа експертиза,установяваща механизма на произшествието,свидетелски показания,както и писмени доказателства. Изготвената автотехническа експертиза и протоколите за разпит на свидетел по друго дело не са надлежно доказателство.Приложеното решение от 2.07.2009г.по гр.д. №21978/08г. на СРС,в което е прието обратното-не може да обоснове основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК/ решаван противоречиво въпрос от съдилищата/,тъй като –представеното решение не съдържа отбелязване,че е влязло в сила /което е необходимо изискване съгласно ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не са налице посочените от касаторите основания за допустимост на подадените касационни жалби, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 4.06.2010г. по в.гр.д.№ 12997 по описа за 2009г. на С. градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.