О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
Гр.София, 02.11.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 584 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Йоанис Трейд 99” ЕООД, [населено място] срещу решение № 4712/28.06.2017г. по гр.д.№ 13772/2016г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № I–127–170/10.02.2016г. по гр.д. № 25391/2015г. на Софийския районен съд за признаване за установено по предявения установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ, че касаторът дължи на „Дорос Трейд” ООД сумата от 24 500 лв., представляваща непогасен остатък от цена на продадени стоки (замразено свинско месо) по договор, обективиран в складова разписка № 7/28.02.2013г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 13.02.2015г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.02.2015г. по гр.д. № 7559/2015г. на СРС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.).
Ответникът „Дорос Трейд” ООД, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел фактическите и правни изводи на Софийския районен съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Производството по делото е образувано по предявен от „Дорос Трейд” ООД иск по чл.422 ГПК вр. чл.327, ал.1 ТЗ за установяване, че „Йоанис Трейд 99” ЕООД му дължи сумата от 24 500 лв., представляваща непогасен остатък от цена на продадени стоки по договор, обективиран в складова разписка № 7/28.02.2013г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
С оглед оплакването във въззивната жалба относно липсата на подписан договор между страните и изискуемите от закона фактури, Софийският градски съд е посочил, че за сключването на договор за търговска продажба в закона не е предвидено изискване за писмена форма. Приел е, че липсата на издадена фактура и на касов бон не водят до извод за невъзникнало облигационно правоотношение, а са основание за ангажиране на административно – наказателната отговорност на продавача. Според въззивния съд не намира опора в доказателствата по делото оплакването, че не е известно кой е получател на доставката. Счел е, че същият е надлежно посочен в процесната складова разписка. Изложил е съображения относно липсата на несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и фактите, посочени в заявлението по чл.410 ГПК. Позовавайки се на свидетелските показания на Севдалин Ч. и А. Л., решаващият съд е приел, че стоките са предадени от ищеца във владение на ответната страна. С оглед оплакването във въззивната жалба за опровергана по смисъла на чл.193 ГПК автентичност на складовата разписка, въззивният съд е приел, че ангажираните от ответника доказателства (свидетелски показания на А. Иванов) не водят до еднозначен извод, че управителят на ответното дружество не е автор на документа, както и че процесната складова разписка удостоверява признание за предадена от ищеца на ответника стока и последният не е ангажирал доказателства за заплащане на продажната цена. С оглед на това Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че решението е нищожно като постановено по недопустимо предявен иск. Излага твърдения, че след издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително и при оспорване на заповедта с възражение по чл.414 ГПК. Позовава се на решение № 51/18.05.2012 г. по т.д. № 427/2011 г. на ВКС, I т.о. Евентуално, ако решението не е нищожно, касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, по които следва да бъде допуснато касационно обжалване: 1. „В съобразителната част на въззивното решение въззивният съд бил ли е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича твърдяното правоотношение по договор за търговска продажба и направените от нас правопогасителни възражения в тази насока или е достатъчно само да се позове на представената складова разписка и свидетелското показание на брата на управителя на „Дорис Трейд” ООД?”; 2. „Препращането към разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивният съд от задължението да формира собствени изводи относно фактическата обстановка и доказателствения материал, които я обуславят, след което да направи и собствени самостоятелни правни изводи?”; 3. „Фактическото предаване на стоки от един търговец на друг, обективирано в счетоводния документ складова разписка № 7/28.03.2013г., достатъчно ли е за установяване на възникнало правоотношение по търговска продажба или е необходимо да бъде установено, че това фактическо предаване е свързано именно с продажба на стоки, поради което следва да бъде отразено в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача?”. Въведени са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г.), с позоваване на решение № 217/09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г.о., решение № 120/07.06.2017г. по гр.д. № 60197/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 20/25.03.2013г. по т.д. № 206/2012г. на ВКС, I т.о.
По доводите на касатора за нищожност на обжалваното въззивно решение:
Настоящият състав намира, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение не са нищожни, според дадената от касатора квалификация на порока на актовете, както и не са недопустими като постановени по непредявен иск. Определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по приложение на закона. Съдът не е обвързан от правното основание, което ищецът е избрал да назове, ако то не отговаря на изложените твърдения. Правното основание се извлича не само от петитума, а и от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, описваща характера на правото и по какъв начин то е засегнато. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В настоящия случай, с оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, първоинстанционният съд е приел, че не е изводима друга правна претенция освен тази по чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане за цена на стока на основание издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Съдът не е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, нито е разгледал иска на незаявено от страната основание. По предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и депозирано възражение от длъжника по чл.414 ГПК, е изготвен доклад по делото, по който страните не са възразили. Определеното от съда основание на иска по чл.327 ТЗ съответства на обстоятелствата, на които са позовава ищецът, а видът на търсената защита чрез установителен, а не осъдителен иск отговаря на изложените твърдения в исковата молба, че вземането е предявено по реда на заповедното производство. С оглед на данните по делото, посочената от касатора съдебна практика не намира приложение, тъй като цитираното решение № 51/18.05.2012г. по т.д. № 427/2011г. на ВКС, I т.о. е постановено по предявен осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ при издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но след като в хода на исковото производство заповедта е била обезсилена.
По отношение на въпросите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, становището на настоящия състав е, че същите не изпълняват изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отговорите на първия и третия въпрос са предпоставени от обсъждане на събраните по делото доказателства, докато вторият въпрос представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда (немотивираност на обжалвания акт), което представлява основание за отмяна на решението по чл.281, т.3 ГПК. Поради изложеното въпросите нямат характеристиката на обуславящи правни въпроси по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Дори и да се приеме, че въпросите отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в съответствие със закона и постоянната съдебна практика на ВКС. По смисъла на цитираното от касатора решение № 20/25.03.2013г. по т.д. № 206/2012г. на ВКС, I т.о., договорът за търговска продажба на движими вещи съгласно чл.318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните – продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта (стоката), обект на продажба, и цената. С постигането на съгласие за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения. По искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи (чл.321 ТЗ). В този смисъл, сключването на сделката може да бъде удостоверено със съставянето на отделни от фактурата диспозитивни документи, материализиращи насрещните волеизявления на страните, които се явяват първични доказателства (складови разписки, товарителници, пътни листове и др.), или такова удостоверяващо действие може да има самата фактура, съставляваща вторично доказателство. В случая складовата разписка е двустранно подписана и съдържа вида, количеството и цената на стоката, както и обективира изявление за получаването й от купувача, поради което въззивният съд е формирал извод, че вземането произтича от договор за търговска продажба.
Процесуалните действия на въззивния съд са в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика (решение № 217/09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, IV г.о., решение № 65/16.07.2010г. по гр.д. № 4216/2008г. на ВКС, IV г.о. и решение № 120/07.06.2017г. по гр.д. № 60197/2016г. на ВКС, IV г.о.). Едновременно с препращането към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК, Софийският градски съд е изложил и свои собствени изводи въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства. Отговорил е и на възраженията във въззивната жалба, основани на твърдения за допуснати от първата инстанция пропуски и за неправилна интерпретация на доказателствата, като по същество е приел, че липсват такива нарушения, както и че е доказан фактът на предаване на стоката въз основа на процесната складова разписка.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото е заявено бланкетно, без да е аргументирано кумулативното наличие на визираните в него две предпоставки съобразно задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Разноски за производството не са претендирани.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4712/28.06.2017г. по гр.д. № 13772/2016г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.