О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 27.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 177 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 13.10.2009 година на Софийски градски съд по гр.д. № 3956/2009 година е оставено в сила решение от 01.08.2008 г. по гр.д. № 19194/2008 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1, т.2 и т.4 Закона за защита от дискриминация, предявени от Й. С. П. от гр. С. против М. на ф. , гр. С. и Н. а. за п. , гр. С.. Прието е, че предявената срещу М. на ф. претенция е неоснователна, тъй като по делото не е установено през процесния период между страните да е съществувало трудово правоотношение. Прието е, че не е установено и нарушение, изразяващо се в неравенство в третирането поради етническа принадлежност на ищеца и по отношение ответника Н а. за п. , гр. С. подлагане на тормоз след 2004 г., изразяващ се в обиди и унижения; упражнена принуда да напусне работата си; нанасяне на побой; отказ да се изплаща трудово възнаграждение при временна нетрудоспособност; некоректен подбор във връзка с провеждане на съкращения на щатни длъжности; психологически натиск, изразяващ се в забележки за начина на изпълнение на работата; клеветнически твърдения за семейството му, осуетили постъпването на сина му на длъжност в МВР; недопускане до проведено обучение през месец септември 2006 година и прекратяване на трудовия договор на 02.04.2007 година. Прието е, че от 1994 година ищецът Й. С. П. е работел в системата на данъчната администрация като данъчен инспектор към Н. а. по п. , Териториална дирекция гр. С.. Трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено при извършено съкращение на щата с оглед ниска оценка за изпълнение на служебните му задължения в периода 01.01.2006 г. – 30.11.2006 г., без тази оценка да е обусловена от ромската му етническа принадлежност; въпреки ниските му показатели в работата – най-малко образувани административно-наказателни производства през 2005 г. и 2006 г. е получавал еднакво материално стимулиране с останалите служители в сектора; в проведеното вътрешно обучение – курс на тематика “Превенция и противодействие на корупцията – етика на държавната администрация” не са участвали всички служители, като освен ищеца в курса не са били включени още четири служители, които не са от ромски произход; конфликтът на 06.12.2006 г. между ищеца и служител на НАП, прераснал във физическа саморазправа, не е възникнал във връзка с ромския произход на ищеца, а е бил мотивиран от поведението на работното му място по повод несъгласие с оценката на работата му; проверката на търговското предприятие на съпругата на ищеца е била извършена не в резултат на клеветнически твърдения, а по инициатива на РДВР, гр. С.. Прието е, че не е установено по безсъмнен начин и да са осъществени прояви на дискриминация на работното място на ищеца, за предотвратяване на които работодателят не е предприел мерки – не е установено точното време, в което колеги на ищеца са отравяли към него обидни квалификации, свързани с етническия му произход и тъй като след 01.06.2006 г. работодател на ищеца по смисъла на §1 ДРКТ е била Териториална дирекция гр. С., която не е страна в процеса, искът е отхвърлен като неоснователен и в тази му част.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Й. С. П. от гр. С.. Изложени са доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос следва ли съдът при констатиране на нередовност на исковата молба да даде указания за отстраняването и; какъв е характера на съдебния акт, който съдът следва да постанови, когато искът е недопустим и може ли съдът да постанови акт по съществото на спора при наличие на отрицателна процесуална предпоставка. Поддържа се, че по така изложените процесуални вопроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 1* от 23.11.2001 г. по гр.д. № 181/2001 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1* от 05.11.2008 г. по гр.д. № 4706/2007 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд; решение № 1* от 11.12.2008 г. по гр.д. № 5260/2007 г. на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 343 от 30.06.1999 г. по гр.д. № 343/1999 г. на Пето гражданско отделение на Върховния касационен съд, съгласно които съдът служебно взема мерки за отстраняване констатирани нередовности на исковата молба; когато искът е недопустим не постановява решение по съществото на делото, а прекратява производството по делото с определение; когато първоинстанционното решение е недопустимо въззивният съд го обезсилва, а когато решението на въззивния съд е постановено по нередовна искова молба, то е недопустимо. Поддържа се, че липсва установена практика по приложението на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, поради което въпросът за разпределение на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. чл. 71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, обуславящ изхода на делото е от значение за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба М. на ф. и Н. а. за п. , гр. С. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по процесуалния въпрос за разпределение на доказателствената тежест в производствата за защита от дискриминация. Текстът на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, съгласно който страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено, не е непълен, неясен или противоречив. Въведеното в закона процесуално правило е в пълно съответствие с чл. 154, ал.1 ГПК (чл. 127, ал.1 ГПК отм.), съгласно което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, по точното тълкуване на който текст е налице трайно установена съдебната практика, причини за изменение на която не са налице.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. По повдигнатия процесуален въпрос: следва ли съдът да вземе служебно взема мерки за отстраняване констатирана нередовност при посочване на надлежния ответник по иска е налице противоречива съдебна практика, предвид което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.10.2009 година на Софийски градски съд, ІV “г” въззивен състав по гр.д. № 3956/2009 година.
Насрочва делото за 07.04.2011 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: