О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
София, 29.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №441/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. П. В. срещу решение №11 от 03.02.2009г по гр.д. № 442/2008г на Търговищки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 442 от 28.10.2008г по гр.дело № 809/2008г. на Търговищки районен съд. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи допуснато противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за тълкуването и прилагането фактическото основание на чл. 328 ал.1 т.2 предл. първо от КТ ,спрямо случай ,в който действително се касае за преминаване на обособена част от едно предприятие към друго ,респ. преотстъпване, прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 ал.1 т.4 , т.7 от КТ Поддържа се обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК . Същественият правен въпрос в обжалваното решение е и този за липсата на мотиви на заповедта, изчерпани от работодателя с цитирането на нормата в нейния хипотезис(чл. 328 т.2 КТ) .
Ответникът „Е„А. оспорва изтъкнатото основание за допускане до касационно разглеждане в писмен отговор
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Аргументацията на съществения и в случая решаващ въпрос за фактическите обстоятелства , при които е налице закриване на част от предприятие по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 от КТ и отликата от случаите на преминаване на обособена част от едно предприятие към друго ,респ. преотстъпване, прехвърляне на дейност по смисъла на чл. 123 ал.1 т.4 , т.7 от КТ, защитата на касатроката извежда единствено от оплакванията си за необоснованост спрямо изводите на въззивния съд , като по същество поддържа ,че е следвало да бъде направен друг фактически извод, който от своя страна да обоснове санкция за неправилно посочване на действителното основание в заповедта на уволнение ,чрез отмяна на уволнението като незаконно .
При тази обосновка признаците на поддържаната от касатора хипотеза на чл. 123 ал.1 т.4 , т.7 КТ се извеждат от предмета на един договор ,сключен от работодателя с друго предприятие-„Т” гр. Т., за изработка на детайли (по спицификация) ,част от които са били предмет на производство в закрития цех „Пластмасов” при „Е„АД. За част от закритото производство безспорно е договорен внос, като за заготовката на вносните и външни пластмасови детайли е бил създаден участък „Заготвителен” с длъжности „декоратор -заготовчик”, на които са назначени четирима работници от бившия цех”Пластмасов” , след обучение . Ищцата е била съкратена от длъжността „Началник” на закрития цех ,заедно с останалите работници в него
При тези факти ,като е приел действително закриване на част от предприятието , Търговищки окръжен съд не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, тъй като се касае за преценка на фактически обстоятелства за всеки конкретен случай .
Приведената като пример съдебна практика на Върховния касационен съд не подкрепя теза , че при реално преустановено производство на група изделия в структурата на самото предприятие (закриване на производствен цех), управленските решения тези изделия вече да не се произвеждат , а да се набавят от внос , конкретни детайли да се възложат на друг изпълнител чрез търговска сделка ,а ограничен кръг работници да бъде обучен за обслужваща дейност на детайлите с оглед влагането им в крайния продукт , се касае за нещо друго , освен за закриване на част от предприятие. На това основание доводът за допускане на касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 е неоснователен , при постановяване на приложеното реш. №1145/06.06.2000г състав на ІІІг.о. на ВКС е съобразявал различна фактическа обстановка .
Върховен касационен съд не приема и довод за допускане на касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ,тъй като случая не предпоставя необходимост значението на конкретен факт да бъде обобщено така ,че да бъде подчертано значението му като явен признак за разграничение между хипотезите на чл. 123 от КТ и случай, при който се закрива част от предприятие. Неоснователно се извежда като основание доводът за липса на мотив в заповедта . При съкращение на посоченото основание , работодателят не е подчинен на правилата , които законът свързва с налагането на дисциплинарно наказание .
Ето защо Върховен касационен съд не приема тезата че обжалваното решение поставя проблематика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 или т.3 от ГПК по въпрос на трудовото право , съответно не възприема доводът за относимост на случая към посочените основания за допускане до касация .
Разноски в това производство ответникът не е доказал .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №11 от 03.02.2009г по гр.д. № 442/2008г на Търговищки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .