О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
Гр.София, 09.06.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 123 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Ц. , гр. П. срещу решение № 313/06.11.2009г., постановено по гр.д. № 603/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 174/23.04.2009г. по гр.д. № 642/2008г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на “Т” О. , гр. П. сумата от 2151 лв. – дължимо възнаграждение по договор за посредничество и сумата от 3000 лв. – неустойка за забавено изпълнение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът по иска – настоящ касатор е нарушил сключения между страните договор за посредничество.говорката е била ищецът да предлага за продажба и да намери купувач за собствения на ответника недвижим имот. Възложителят се е задължил в срок от 3 месеца да не рекламира или сам да предлага за продажба жилището. В този срок ответникът продал имота на трето лице, поради което е уважена на претенцията за заплащане на възнаграждение на посредника от 2 % върху цената, така както е уговорено в т.6 на договора, и на неустойка за забава.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че ВКС е постановил решение по аналогичен казус и касационното обжалване следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя решение № 529/14.10.2008г. по т.д. № 240/2008г. на ВКС, І т.о.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Представеното с изложението решение на ВКС е постановено по иск за заплащане на неустойка, но липсва аналогия с процесния казус.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313/06.11.2009г., постановено по гр.д. № 603/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: