О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София 10.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1926 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. № 8780/10.10.2014 г. от Б. Б. К., чрез адв. А. Ч. срещу определение № 676/19.09.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 4373/2014 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Б. Б. К. касационна частна жалба с вх. № 62146/22.05.2014 г. срещу определение № 9605/12.05.2014 г. по в.ч.гр.дело № 6219/2014 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното определение са незаконосъобразност. Според жалбоподателя постановеното определение на Софийски градски съд във въззивното производство подлежи на касационно обжалване, че извода на съда в обжалваното определение в обратния смисъл е неправилен.
Ответникът по частната жалба П. П. П., чрез адв.Д. А. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на състав на ВКС, което подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че предмет на касационно обжалване е акт на въззивен съд в заповедното производство, с който е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд по чл.415,ал.2 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на производството по делото. Взето е предвид разрешението по т.8 от т.решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване и е направил извода, че частната жалба е недопустима, тъй като е обжалвано именно такова въззивно определение.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на съда в обжалваното определение.
С разпореждане от 14.01.2014 г. по ч.гр.дело № 31954/2013 г. на Софийски районен съд е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК от 10.09.2013 г., както и изпълнителен лист от 10.09.2013 г. и е прекратено производството по делото. От първоинстанционния съд е прието, че производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК от Б. Б. К. от [населено място] срещу длъжника П. П. П., че на 10.09.2013 г. в полза на молителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен лист. Прието е, че с разпореждане от 22.10.2013 г., редовно връчено на заявителя на 01.11.2013 г. съдът му е указал, че на основание чл.415,ал.1 ГПК следва в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. Поради това, че заявителя не е предявил иск в указания му едномесечен срок съдът е приел, че на основание чл.415,ал.2 ГПК заповедта за изпълнение следва да се обезсили, съответно да се обезсили и издадения изпълнителен лист.
С определение № 9605/12.05.2014 г. по ч.гр.дело № 6219/2014 г. Софийски градски съд е оставил без уважение частната жалба, подадена от Б. Б. К., чрез адв.А. Ч. срещу разпореждането от 14.01.2014 г. по ч.гр.дело № 31594/20134 г. на Софийски районен съд. Това определение е на въззивен съд, постановено в заповедно производство. Според практиката на ВКС, обективирана в т.8 от т.решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване, тъй като в ГПК законодателят не е предвидил възможност за това. Производството е двуинстанционно и с постановяване определението на въззивния съд се изчерпва реда за инстанционен контрол. С оглед на това съдът преценява, че подадената частна жалба от Б. Б. К. срещу определението на Софийски градски съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, какъвто е и извода на състава на ВКС в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за неправилност на определението на състава на ВКС са изцяло неоснователни.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по частната жалба следва да се присъди сумата 550 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 676/19.09.2014 г., постановено по ч.гр.дело № 4373/2014 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Б. Б. К. касационна частна жалба с вх. № 62146/22.05.2014 г. срещу определение № 9605/12.05.2014 г. по в.ч.гр.дело № 6219/2014 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото.
Осъжда Б. Б. К. от [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица],ет.4, офис 3/4, чрез адв.А. Ч. да заплати на П. П. П., [населено място],[жк], [улица], бл.15-22, вх.Е,ет.9, ап.92 сумата 550 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: