O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 13.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело № 4329/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от П. И. С., чрез пълномощник адв. А. Л., срещу определение № 553/ 20.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 387/ 2017 г. на Окръжен съд- Враца. С него е потвърдено решение № 239/ 04.05.2017 г. по гр.д.№ 4260/ 2016 г. на Районен съд- Враца, в частта, имаща характер на определение, с която първоинстанционният съд е оставил без разглеждане предявените от жалбоподателя срещу ответниците Ю. М. К. и М. К. А. осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за сумите по 17 500 лв. за всеки от тях, обективно съединени в съотношение на евентуалност с първоначалните осъдителни искове, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и в тази част е прекратил производството по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че предявените при условията на евентуалност искове по чл. 59 от ЗЗД са недопустими. Твърди, че макар и субсидиарен, искът по чл. 59 от ЗЗД може да бъде съединен в условията на евентуалност с други искове за разглеждане в едно и също производство. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по същество по исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил следния въпрос:
-допустимо ли е иск по чл. 59 от ЗЗД да бъде съединяван с други искове по ЗЗД при условията на евентуалност и в частност с такъв по чл. 55 от ЗЗД, когато се касае за едно и също благо, но претендирано на две различни основания.
Твърди, че определението противоречи на задължителна практика на ВКС, а именно решения по т.д. № 23/2016 г., I т.о., гр.д. № 1826/2016 г., II г.о., гр.д. № 61211/2016 г., IV г.о., ГК, гр.д. № 1729/2015 г., IV г.о., гр.д. № 1285/2012 г., IV г.о., гр.д. № 1585/2013 г., IV г.о., гр.д. № 2334/2013 г., III г.о., ГК.
Ответниците по частната касационна жалба Ю. М. К. и М. К. А. не вземат становище по нея.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу определение, което подлежи на касационен контрол.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че касаторът е предявил срещу ответниците два осъдителни иска по 17 500 лв. за всеки от ответниците, с обосноваващи претенциите твърдения, че страните се договорили да реализират бизнес, свързан с посредническа и комисионна дейност и за тази цел да регистрират търговско дружество с капитал общо от 52 500 лв. Ответниците не разполагали със средства и касаторът им предоставил свои лични пари, като превел на всеки от тях, по банкови сметки, по 17 500 лв. Намеренията на страните да учредят търговско дружество не се осъществили, но ответниците отказали да върнат дадените им суми. Въззивният съд е приел, че исковете правилно са квалифицирани по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД – получаване на нещо с оглед неосъществено основание. При същите твърдяни обстоятелства жалбоподателят е предявил и искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД в съотношение на евентуалност. Ответниците не оспорили получаването на сумите, но заявили, че не дължат връщането им на подробно описани основания. За установяването на тези основания провели успешно насрещно доказване, а жалбоподателят не успял да проведе пълно и главно доказване на твърдяните от него правопораждащи факти. При извод за неоснователност на първоначално предявените искове с правно основание чл. 55 ал.1 пр.2 ЗЗД въззивният съд е приел евентуално предявените искове по чл.59 ал.1 ЗЗД за недопустими , като се е позовал на ППВС №1/1979 г.- т.8. Намерил е, че изграденото от съда становище за наличие на основание за получаване на исковите суми не позволява същият релевантен факт да бъде изследван във връзка с друг иск, т.е. евентуалното съединение на искове не може да се обоснове с идентични факти.
Настоящият състав на ВКС, III г. о. счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд. Касационното производство е уредено не като задължително, а като селективно. За да бъде селектирана частната касационна жалба, касаторът следва да обоснове общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, а допълнително-развитието му в някоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос не може да бъде преценен като релевантен, тъй като въззивният съд не е приел, че евентуално съединените искове са предявени на различни основания . Напротив, правният му извод е, че именно идентичността на фактите, представляващи основание на претенциите, обуславя недопустимост на исковете с правно основание чл. 59 от ЗЗД. При твърдяните факти за ищеца съществува друг иск за защита на правата му- този по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД. Ако правоимащият може да защити правата си с предвиден от закон точно определен иск, недопустимо е да си служи със субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД ,съгласно разрешенията в ППВС № 1/79 г. Когато не е доказано общо основание за допустимост на касационното обжалване ,не се дължи произнасяне относно допълнителното основание. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че приложената съдебна практика е напълно неотносима към разглеждания случай.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускане на касационно обжалване.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 553/ 20.07.2017 г. по ч.гр.д.№ 387/ 2017 г. на Окръжен съд- Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: