3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
С., 08.06. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 314/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. А. Христодолу – чрез процесуалните й представители адв. П. К. и адв. Е. Ж., срещу определение от 16.02.2012 г. по гр. д. № 2170/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение № 1843 от 28.11.2011 г. в частта за разноските.
Частната жалбоподателка поддържа, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да й присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство, въпреки приложения към делото договор за правна защита й съдействие, доказващ размера на платеното възнаграждение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като релевантни за допускане на касационното обжалване са формулирани следните въпроси : „Може ли съдът да обосновава извода си за липса на списък на разноските, когато такъв е приложен по делото в указания в чл.80 ГПК срок; Може ли съдът да се позовава на липса на предпоставката по чл.80 ГПК, за да откаже присъждане на разноски, когато единствената по делото разноска е посочена и в жалбата, и в защитата; Какво е списък на разноските по смисъла на закона и правилно ли е приложена тази разпоредба /чл.80 ГПК/ от съда; Само отделен лист хартия със заглавие „Списък на разноските” ли е изискуемият се от закона документ, или отделен израз в жалбата или защитата по делото, написано върху същия лист хартия, играе роля на списък, т. е. видът на листа хартия ли е решаващото в случая.”. Като основание за достъп до касация се поддържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът ЗК [фирма] е депозирал писмен отговор по чл.276 ГПК, в който изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 1843 от 28.11.2011 г. по гр. д. № 2170/2011 г. Софийски апелативен съд е отменил частично решението по гр. д. № 4598/2007 г. на Софийски градски съд и на основание чл.226, ал.1 КЗ е осъдил ЗК [фирма] да заплати на П. А. Христодолу допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 18 000 лв., ведно със законната лихва от 25.06.2006 г., като е оставил в сила решението в частта за отхвърляне на иска до предявения размер от 200 000 лв. Със същото решение въззивният съд е присъдил на ЗК [фирма] разноски по чл.64, ал.2 ГПК /отм./ за двете съдебни инстанции в размер на сумата 1 167.75 лв. Разноските са присъдени по компенсация, след като е определен полагащият се на всяка от страните размер на разноските, съразмерно на уважената и на отхвърлената част от иска. Видно от мотивите към решението, при произнасяне по отговорността за разноски съдът е съобразил всички извършени от ищцата разноски, в т. ч. и заплатеното на пълномощниците й адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция на стойност 6 000 лв.
В срока по чл.248 ГПК П. Христодолу е поискала от Софийски апелативен съд да измени решението в частта за разноските като й присъди направените пред въззивната инстанция разноски. С обжалваното в настоящото производство определение въззивният съд е оставил искането без уважение, след като е преценил, че направените от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство са взети предвид при изчисляване на присъдените по компенсация разноски.
Определението не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросите, с които частната жалбоподателка е обосновала приложното поле на касационното обжалване, изобщо нямат връзка с решаващите съображения на въззивния съд за отхвърляне на искането по чл.248 ГПК. Отказът на съда да измени решението си в частта за разноските не е обусловен от непредставянето на списък по чл.80 ГПК за разноските, а от факта, че реално сторените от страната разноски, които се свеждат до платено адвокатско възнаграждение на стойност 6 000 лв., са съобразени в решението при разпределяне на отговорността за разноски по чл.64, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./. Поради това, доколкото въззивният съд изобщо не се е позовавал на разпоредбата на чл.80 ГПК и на неизпълнение на произтичащото от нея задължение, поставените в тази насока въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280 ГПК за достъп до касация.
Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на сочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, в каквато насока са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 16.02.2012 г., постановено по гр. д. № 2170/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :