3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
Гр.София, 10.06.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря…………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3616 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Р., [населено място] срещу решение № 1135/07.05.13г., постановено по гр.д.№ 3978/12г. от Софийския апелативен съд за потвърждаване на решение от 14.07.2012г. по гр.д.№ 17057/11г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска по чл.226 КЗ против ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъденото обезщетение от 10000 лв. и предявения му размер от 25100 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на травматични увреждания в резултат на настъпило ПТП, причинени от застрахован при ответника водач на МПС. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел вида и характера на увреждането /счупване на лявата ключица с луксация на лявата акромиоклавикуларна става, контузия на гърдите и контузия на лявата тилна част на главата/, продължителността и интензивността на болките и страданията и на проведеното лечение, предстоящото лечение и остатъчните болки, като е приспаднато и платеното от застрахователя обезщетение. Въззивният съд е приел и 20%-то съпричиняване на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, но не е намалил обезщетението, поради липса на жалба от застрахователя.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора материалноправният въпрос от значение за делото е относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, отчитането на релевантните за спора факти и доказателства, размерите на застрахователни покрития, обществено – икономическите условия и за начина на формиране на крайния размер на обезщетението.
Въпросът за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди попада в кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице втората група предпоставки за допускане на касационното обжалване – решаването му да е в противоречие с практиката на ВКС, респ. да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона. Противоречието в решението на въззивния съд по материалноправния въпрос предполага неправилното прилагане на норми от действащото право, по тълкуването на които е налице практика на ВКС или липса на единна практика на съдилищата. Обезщетението на пострадалия по прекия иск срещу застрахователя или срещу Гаранционния фонд се определя от съда по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като практиката /ППВС № 4/68г., ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г./ се е ориентирала към критерии за размера му с оглед на вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, отношенията между починалото лице и наследниците му, както и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон съгласно чл.280, ал.1 ГПК, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС. Постановените решения от съдилищата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното уреждане или единствено поради настъпила смърт на пострадалото лице и съществуващата роднинска връзка с лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1135/07.05.13г., постановено по гр.д.№ 3978/12г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.