Определение №476 от 41829 по ч.пр. дело №224/224 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 476
София, 09.07.2014 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми юли през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2180/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството e по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № V-996 от 15.04.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 731/2013 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на дружеството – жалбоподател против определение от 13.03.2013 г. по гр. д. № 1111/2013 г. на Бургаски районен със, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от [фирма] против К. М. А. иск за установяване недължимост на сумата 15 000 лв., за която са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 5899/2012 г.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл.424 ГПК. Излага доводи, че преценката дали посочените в исковата молба писмени доказателства и обстоятелства са новооткрити и нови по смисъла на чл.424 ГПК е относима към основателността, а не към допустимостта на предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : „1. Наличие на предпоставките за допустимост на иска по чл.424 ГПК; 2. Имат ли сочените от жалбоподателя като новооткрити обстоятелства/документи характер на такива и следва ли същите да бъдат предмет на спора по същество; 3. Посочените в исковата молба като ново обстоятелство, респ. ново писмено доказателство, наличие на предходно заповедно производство, съдържащо документ, доказващ антидатирането на записа на заповед, въз основа на който е издаден заповедта, както и липсата на облигационно отношение, което да обезпечава, към основателността или към допустимостта на предявения иск е относимо и следва ли да бъде разгледано по съществото на спора.”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения за отклонение на въззивното определение от задължителната практика на ВКС в определение № 924/14.12.2010 г. по ч. гр. д. № 826/2010 г., определение № 591/28.06.2012 г. по ч. гр. д. № 772/2011 г., определение № 597/17.10.2011 г. по ч. гр. д. № 538/2011 г. и решение № 26/09.07.2012 г. по т. д. № 1227/2011 г.
Производството по частната жалба е спряно на основание чл.292 ГПК с определение № 477 от 03.07.2013 г. до приключване на тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемане на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2013 г., което съставлява основание за възобновяване на спряното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
За да потвърди определението на Бургаски районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по предявения от [фирма] против К. М. А. установителен иск с правно основание чл.424 ГПК, Бургаски окръжен съд е приел, че посочените в исковата молба обстоятелства и писмени доказателства не са нови и новооткрити и не могат да се подведат под хипотезата на чл.424 ГПК. Въззивният съд е преценил, че ищецът няма правен интерес от воденето на иска, тъй като цели да установи, че „изначално не дължи търсеното от него плащане”, без да заявява извинителна невъзможност да обективира незнанието си на обстоятелствата за недължимост на присъденото със заповедта по чл.417 ГПК вземане до изтичане на срока по чл.414 ГПК. Направил е извод, че доводите, на които е основан искът, са относими към съществуването на вземането и са преклудирани от влязлата в сила заповед за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – предпоставките за допустимост на иска по чл.424 ГПК, е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Макар да е поставен хипотетично, въпросът попада в приложното поле на касационното обжалване с оглед решаващия извод на въззивния съд, с който е мотивирано прекратяването на делото – че не са налице предпоставките на чл.424 ГПК за водене на иск за оспорване на присъденото с влязла в сила заповед за изпълнение парично вземане, тъй като сочените в исковата молба обстоятелства и писмени доказателства не са нови и новооткрити.
Поставеният въпрос е включен в предмета на тълкувателно дело № 4/2013 г. и на същия е даден отговор с приетото от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. – т.16. Според разясненията в съобразителната част на тълкувателното решение, допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение; Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуването на вземането; Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са „от съществено значение” и дали са ноовооткрити, респ. дали в исковата молба се твърдят нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е начална и обуславя допустимостта на производството, а не е въпрос по същество от значение за основателността на иска. В съответствие с тези разяснения с т.16 от решението са дадени указания, че преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.
Въззивното определение не противоречи на формираната с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика. За да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения иск, въззивният съд е преценил, че сочените в исковата молба факти и писмени доказателства не са нови и новооткрити, тъй като са били известни на ищеца преди влизане в сила на заповедта по чл.417 ГПК и той е могъл да се позове на тях при защитата си срещу нея, което не е сторил. Преценката, че фактите и доказателствата, с които са обосновани предпоставките за водене на иска по чл.424 ГПК, нямат характер на нови/новооткрити, е обусловила извода на съда за недопустимост на предявения иск. Тази преценка е в съответствие с указанията в цитираното тълкувателно решение, а дали тя е обоснована и законосъобразна, е въпрос, относим към правилността на обжалваното определение, която не е предмет на обсъждане в стадия за допускане на касационно обжалване. Поради съответствие със задължителната практика на ВКС не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Не попадат в приложното поле на касационното обжалване въпросите, формулирани в п.2 и п.3 от изложението. Същите предполагат произнасяне по правилността на извода на въззивния съд, че посочените в исковата молба факти и писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.424 ГПК, за да предпоставят водене на специалния отрицателен установителен иск за недължимост на вземането по заповедта за изпълнение. Евентуалната неправилност на този извод не може да послужи като основание за допускане на определението до касационен контрол, в каквато насока са указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 731/2013 г. на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.230, ал.1 ГПК и чл.274, ал.3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 2180/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № V-996 от 15.04.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 731/2013 г. на Бургаски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top