4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№476
[населено място],23.06. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2810 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А Б. М., в качеството на [фирма] срещу решение №913 от 09.05.2014г. по гр.д. №4594/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение №1192 от 03.07.2013г. по т.д. №521/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 14 състав. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от А Б. М., в качеството на [фирма] срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 34 686,82 лева, от които 6 072,50 лева, част от задължението по фактура №10447/10.04.2006г., 1,51 лева по фактура №9830/27.04.2006г., 11 000,73 лева по фактура №10800/31.05.2006г., 5295,28 лева по фактура №12101/12.09.2006г., 4680 лева по фактура №12102/19.09.2006г., 7636,80 лева по фактура №12103/21.09.2006г., издадени по договор от 11.08.2005г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, като не е обсъдил и наведените във въззивната жалба твърдения.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обусловили правните му изводи: 1. Може ли да се приеме изработеното чрез конклудентни действия? 2. Каква е доказателствената сила на протокола, в случаите, когато възложителят твърди,че има неизвършени или лошо изпълнени СМР? 3. С какви доказателствени средства е допустимо доказването на иска? Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 250 от 11.01.2011г. по т.д. №535/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е прието,че когато възложителят е във фактическа власт на изработеното от изпълнителя, без да прави възражение за недостатъци, то следва,че изработеното е прието от възложителя чрез конклудентни действия. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №34 от 22.02.2010г. по т.д. №588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е прието,че при съставен протокол обр.16, тежестта на доказване,че има неизпълнени и лошо изпълнени СМР, е върху възложителя. По отношение на третия въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №65 от 16.07.2012г. по т.д. №333/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което е прието,че установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – чрез писмени доказателства, съдебно – техническа експертиза, гласни доказателства.
Ответникът [фирма], [населено място], поддържа, че в касационната жалба не е налице точно и ясно излагане на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита,че поставените въпроси изобщо не обуславят решаващите изводи на въззивния съд за неоснователност на иска. Поддържа,че решението е валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил решението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, като страните са постигнали съгласие заплащането на възнаграждението за изпълнените СМР да се извършва чрез предаването на демонтираните материали на трето лице, което следва да ги заплаща на ответника – възложител, а той в двудневен срок да превежда сумите на ищцата – изпълнител. Приел е, че за извършените от нея СМР ищцата е издавала фактури, които са осчетоводени от ответника и същият е ползвал данъчен кредит по тях, съответно работите следва да се считат за приети. Приел е,че тъй като процесните фактури не са отразени в дневниците за продажбите на ответника и не са осчетоводени, то описаните в тях дейности не са приета от възложителя работа.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставените от касационната жалбоподателка правни въпроси са свързани с предмета на делото, но не са обусловили правните изводи на решаващия състав, следователно по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Въззивният съд е приел за установено с констативен протокол от 15.08.2006г., че изпълнителят е завършил хидроизолационното покритие на покрива на обекта на възложителя в [населено място], поради което изобщо не е обсъждал въпроса може ли работата да бъде приета с конклудентни действия. Съдът обаче е приел за недоказано, че именно СМР по процесните фактури са включени в обема на извършената от изпълнителя работа, като е приел за доказано извършването само на тези видове и количества СМР, издадените за които фактури са били осчетоводени от ответника – възложител. Следователно изводът на съда за неоснователност на предявения иск, не е обусловен от становището му по правния въпрос как следва да се извърши и докаже приемането на възложената работа, а от фактическите констатации относно това какви видове строителни дейности са извършени при изпълнението на работата. Също така съдът не е приел за доказано твърдението на ответника, че изпълнената работа е с недостатъци. Спорно между страните е било дали фактурираните с процесните фактури от изпълнителя СМР действително са били извършени от него в процеса на изпълнение на ремонта, като съдът е приел това за недоказано. Тези изводи се базират на преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително и приемо – предавателния протокол от 15.08.2006г., в който не се съдържа описание на видове и количества СМР, свидетелските показания и заключенията на съдебносчетоводната и съдебнотехническата експертизи. В този смисъл и последният поставен въпрос относно допустимите доказателствени средства за установяване на изпълнената и приета работа, не е обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд, при осъществения от него анализ на доказателствения материал, е обсъдил всички приети по делото доказателства, без да изключва като недопустими някои от тях. Интерпретацията на събраните по делото доказателства не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, би довела до необоснованост на въззивния акт, но тя подлежи на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК едва след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда поддържаната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, доколкото не са представени доказателства,че същото е изплатено по предвидения в договора за правна помощ начин – по банков път.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №913 от 09.05.2014г. по гр.д. №4594/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.