6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
гр. София, 12.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДна Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2936 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на [фирма] (К. АД) – в несъстоятелност, представлявани от юрисконсулт А. В., срещу решение № 2008 от 05.09.2017г. по т.д. № 5349/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 11583 от 09.09.2016г. по т.д. № 3648/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-7 съста. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по възражение, подадено от П. П. Н. срещу решение № ЗБН 66-12/17.12.2015г. на синдиците на [фирма] – в несъстоятелност, че вземането на П. П. Н. към [фирма] /н/, предявено с молба вх. № ЗБН63-733/16.06.2015г. за получаване на сума в размер на 197 314,81 лева, дължима по договор за паричен влог, сключен с рамков договор за платежни услуги за потребители от 22.12.2011г. и анекс № 76050 от 22.12.2011г. към рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс”, е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на [фирма] /н/ по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр.67 от 29.07.2003г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, и е допълнен на основание чл.68, ал.3 ЗБН списъкът на приетите вземания на кредиторите на [фирма] /н/, одобрен от съда по реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 25.05.2016г., постановено по т.д. № 7549/2014г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав, с посоченото вземане на П. П. Н., което е с поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 ЗБН в редакцията на нормата, приета с ДВ бр.67 от 29.07.2003г., приложима на основание § 12 от ПЗР към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, постановено при необсъждане на всички относими доказателства, а от друга страна – в противоречие със събраните по делото доказателства и установеното фактическо положение, което е довело до нарушение на материалния закон. Излага доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че П. Н. има качеството на „вложител” в К. АД /н/, тъй като макар същата да е имала качеството на титуляр, произтичащо от договора за депозит, в случай на разваляне на договора за цесия, правото на лицето върху сумата вече не произтича от договора за депозит, който наистина би му дал качеството вложител. Поддържа, че договорът за депозит е обичайна банкова сделка, докато сключването и развалянето на договори за цесия не е такава, както и че банката е уведомена за развалянето на цесията на 27.05.2015г., повече от месец след откриване на производството по несъстоятелност, считано от 22.04.2015г. Твърди, че П. Н. се рестутира спрямо длъжника К. АД /н/ като кредитор, а не като вложител, относно цедираната обратно сума. Поддържа още, че уведомлението за цесия е постъпило в банката на 07.11.2014г., а ново уведомление за разваляне на договора за цесия е постъпило на 27.05.2015г. след налагане на забраната за извършване на дейност съгласно банковия лиценз с решение на УС на БНБ и след налагане на тази мярка банката не би могла да извършва банкова дейност, поради което не може да открива и привлича нови влогове. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК /в редакция ДВ бр.47/2009г./, като сочи следните правни въпроси:
І. Въпрос, по отношение на който е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на ВКС: Със сключването на договор за цесия и уведомяване на длъжника от страна на цедента прекратява ли се правоотношението между цедента и длъжника?
ІІ. Въпроси, по отношение на които е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Качеството „вложител” по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност субективно качество ли е с оглед личността?
2. С цедиране на вземане по силата на сключен договор за цесия и след уведомяване на длъжника – банка, счита ли се за прекратено правоотношението по договор за влог между цедента и длъжника в условията на отнет лиценз за извършване на банкова дейност?
3. След прехвърляне на вземането чрез цесия и последващо разваляне на договора за цесия, възстановимо ли е с обратна сила и качеството „вложител” ?
4. Придобитото отново вземане по силата на развален договор за прехвърляне на вземане /цесия/ произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки, отговарящи на дефиницията за „вложител” по смисъла на § 1, т.4 ДР на ЗБН?
5. Законосъобразно ли е прилагането на различни стандарти от различни състави на съдилищата по отношение на списъка на приетите вземания, като същият бъде допълван с кредитори, чието вземане е възникнало след разваляне на договор за цесия с ред на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН, при положение, че с Решение № 922 от 25.05.2016г. по т.д. № 7549/2014г. на СГС, което не подлежи на обжалване, съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на К. АД /н/ списък на приетите взимания, по които не са направени възражения? В така одобрения смисък всички кредитори, придобили вземане след разваляне на договор за цесия са включени с ред на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.7 ЗБН.
Ответницата П. П. Н., представлявана от адв. С. Т., оспорва касационната жалба. Релевира възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като : в посоченото решение на ВКС, във връзка с което е поставен първият правен въпрос, липсва произнасяне по въпроса, а по същия липсва произнасяне и в обжалваното решение; в т.ІІ от изложението не са изложени каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е осъдил събраните по делото доказателства и е приел, че ищцата П. Н. преди обявяване на банката под специален надзор е била влогодател, прехвърлила е след това вземането си, произтичащо от договор за влог, за което е уведомила банката, а впоследствие е развалила цесията, за което отново наред цесионера е уведомила и банката. Изложил е съображения, че в случая не е налице законова забрана за прехвърляне на вземането по договора за влог. Посочил е, че прехърлянето на вземането не създава нов ред за същото, а само променя субекта, имащ право на притезание срещу длъжника, като титуляр на вземането се счита цесионерът Емилия Я.. Въззивният съд е приел, че договорът за цесия между страните е развален, като са представени доказателства за отправеното изявление до цесионера и за съобщаване на развалянето на цесията на синдиците. Счел е, че след достигане на изявлението за разваляне до цесионера вземането има за титуляр цедента – П. Н., на основание чл.88, ал.1 ЗЗД поради обратното действие на развалянето и това действие следва да се зачете, доколкото е настъпило до отправяне на изявлението за приемане на вземането по чл.63, ал.1 ЗБН. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че спрямо всички вземането на основание договор за влог е на П. Н. и като такова то е предявено за приемане. Посочил е, че законодателят не е предвидил забрана или промяна на поредността при извършени промени относно прехвърлянето на вземането на влогодателя в редакцията на закона, приложима към настоящия случай, и вложителят има право да получи вземането си, а ако се е разпоредил с него, но разпореждането е развалено, той продължава да е вложител, а не получава ново вземане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса по т.І. От една страна, този въпрос няма характера на обуславящ решаващите изводи на въззивния съд и изхода на делото, а от друга, по въпроса не е налице произнасяне и в посоченото от касатора решение № 40 от 13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на ВКС.
Въпросите по т.т.ІІ.1, ІІ.2, ІІ.3 и ІІ.4 са свързани с преценката за качеството „вложител” на лице, страна по договор за влог, което е цедирало вземането си, непокрито от гаранцията по ЗГВБ, и договорът за цесия е прекратен, която преценка е обуславяща за поредността на удовлетворяване на това вземане по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН. Тези въпроси са обусловили изхода на спора, поради което по отношение на тях е осъществена предпоставката на чл.280, ал.1 ГПК.
По поставените въпроси не е налице поддържаната допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага произнасянето на Върховния касационен съд по разрешения в обжалвания акт правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Касаторът само формално се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове защо счита, че отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От друга страна, отговорът на поставените от касатора въпроси се извежда от относимите правни норми – § 1, т.1 ДР на ЗГВБ, § 1, т.4 ДР на ЗБН и чл.94, ал.1, т.4 ЗБН, които са ясни и пълни и по тях не е формирана неправилна съдебна практика, която се налага да бъде променяна или осъвременявана. По реда на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН се удовлетворяват вземанията на вложители, като качеството „вложител” се определя според определението за вложител в §1, т.4 ДР на ЗБН – лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. Влогът е дефиниран като кредитно салдо, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, независимо дали салдото се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки – § 1, т.1 от ДР на ЗГВБ, като в този закон законодателят не е обвързал понятието за влог само със сключен договор за банков паричен влог по смисъла на ТЗ, а и с други хипотези, при които се формират кредитни салда. При съобразяване на смисъла на понятието за „влог” по ЗГВБ и на понятието „вложител” по ЗБН, както и на разпоредбата на чл.9, ал.2 ЗГВБ, лицето, страна по договор за цесия, при прекратяване на този договор има качеството на вложител, чиито вземания не са покрити от системата за гарантиране на влогове, и затова вземането му подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94, ал.1, т.4 ЗБН /в редакцията, преди изм. ДВ бр.62/2015г./. Цитираните правни норми не създават затруднения на съдилищата в тълкуването и прилагането им, което е видно от множество влезли в сила решения в същия смисъл, недопуснати до касационно обжалване с определения на ВКС –определение № 622 от 18.12.2017г. по т.д. № 1216/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 628 от 20.12.2017г. по т.д. № 1234/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 618 от 13.12.2017г. по т.д. № 1155/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 223 от 04.05.2018г. по т.д. № 3100/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 290 от 10.05.2018г. по т.д. № 137/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 297 от 15.05.2018г. по т.д. № 2698/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 281 от 31.05.2018г. по т.д. № 776/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.
Въпросът по т.ІІ.5 от изложението, свързан с твърдението на касатора за създадените „различни стандарти” по отношение на списъка на приетите вземания, не може да обоснове достъп до касация предвид законодателната уредба за разглеждане на подадените възражения по чл.66, ал.6 ЗБН в отделно производство по реда на чл.68, ал.1 ЗБН, решението по което не е обвързано от акта на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.67, ал.2 ЗБН.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2008 от 05.09.2017г. по т.д. № 5349/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: