4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№477
С., 10.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 610 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. И. М., Е. Р. М., А. К. М. и И. К. М., чрез пълномощника им адвокат В. И., против решение № 22 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1091 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което обезсилено решение № 224 от 11.07.2011 г. по гр.д. № 700/2010 г. на Районен съд-Петрич за отхвърляне на предявения от настоящите касатори против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на недвижим имот, представляващ */* ид.ч. от стар ПИ пл. № *, находящ се в [населено място], кв.*, местност „К. /с посочени съседи/, понастоящем включен в парцели *, * и * по регулационния план на [населено място] от 1996 – 2008 г., кв.*, местност „Зона за промишлена и складова дейност” и е прекратено съдебното производство.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В. съд е приел, че е сезиран с ревандикационен иск по отношение на собствения на ищците въз основа на наследство и реституция и ползван без основание от ответника имот с площ от * кв.м., представляващ */* ид.ч. от стар ПИ пл.№ *, находящ се в [населено място], кв.*, м.“К.“ при съседи: ПИ *, ПИ *, ПИ *, понастоящем включен в парцели *,*,* по регулационния план на града от 1996-2008г., „зона за промишлена и складова дейност”. Установено е, че ищците легитимират правата си с решение на О. от 24.06.2004 г. за възстановяване в стари реални граници на нива от * кв.м., находяща се в строителните граници на [населено място]. в м.“К.“ имот № *, издадено въз основа на решение № 21 от 21.12.1999 г. на ОС Благоевград по адм.д. № 713/98 г., с което в производство по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ, съдът е възстановил правото на собственост върху незастроена част от имот пл.№ *, идентичен на имот пл.№ * п.* кв.* по плана на [населено място], възлизаща на * кв.м. в реални граници и издадени въз основа на същото решение от [община] удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, относимо за имот * по план, одобрен със заповед № 220 от 1993 г., като имотът не е нанесен на кадастрален план парцел * кв.*. Първото урегулиране на имотите е извършено през 1996 г. и с изменението през 2008 г. е извършено функционално структуриране на територията. Имотът от * кв.м. не е обособен като отделна кадастрална единица, а към момента на подаване на исковата молба, съобразно измененията на плана от 2008 г., части попадат в парцел *, парцел * и парцел *. Имот № * е номерация по помощен кадастрален план.
При горните факти, съдът е приел, че представените от ищците документи, не сочат на реституиран по правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ имот, а на незавършена земеделска реституция – в решението на О. от 2004 г. липсва описание на имота по тогавашния му регулационен статут, а е посочен само по помощен кадастрален план и тъй като в решението на органа по възстановяване липсва описание на имота по актуалния му регулационен статут и не е проведена и процедура по чл.11 ал.4 ППЗСПЗЗ, то има незавършена земеделска реституция и искът е процесуално недопустим, като преждевременно предявен. Допълнително са изложени съображения, че дори да се приеме, че представените от ищците документи, ги легитимират като собственици на имот, който се възстановява, то се касае до имот, който попада в самостоятелни парцели. Претенцията в идеални части е недопустима, тъй като целта на реституцията е да се върнат отделни обособени имоти. Няма данни от ищците да е поискано имотът, описан в документите им да бъде нанесен на кадастъра, след като по възстановителното решение е посочен имот по помощен план. Искът за собственост към настоящ момент е предявен спрямо имот, който ако се намира в урегулирана територия и следва да е нанесен на плана и да се индивидуализира с данни по актуалното му регулационно състояние. Имотът, възстановен на ищците не е нанесен като самостоятелна кадастрална единица /попада в три други парцела към момента на предявяване на иска/, в който случай е необходимо предварително да се проведе производство по специалния установителен иск по чл.53 ал.2 З. и да е завършена административната процедура за поправка на кадастралната основа, а в противен случай предявения иск за собственост е недопустим.
К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите относно реституцията на земеделска земя в урбанизирана територия, която не съществува съгласно действащите устройствени планове във вида от момента на отчуждаването и относно допустимостта на отрицателен установителен иск относно имот, обект на незавършена реституционна процедура.
По първият въпрос въззивното решение съответства на решение № 466 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 748/2009 г. на ВКС, според което доколкото реституционната процедура на земеделска земя е извършена в стари /възстановими/ реални граници, ревандикацонният иск като защита на правото на собственост може да бъде заявен само ако имотът е нанесен като самостоятелна единица, както и че реалните граници на обекта на собственост, който подлежи на защита следва да бъдат определени чрез нанасянето му като такъв в КВС, КП или РП /ПУП/.
Вторият въпрос е изцяло неотносим към настоящото дело, по което не е предявяван отрицателен установителен иск. Уточнението в молбата от 13.06.2011 г. /че иска по чл.108 ЗС включва имплицитно, че ответника не е собственик на процесния имот, ведно с всички законови последици, включително и отмяна на собственическия титул на ответника/ съставлява позоваване на правните последици от уважен ревандикационен иск и искане за прилагане на чл.537, ал.2 ГПК.
Наличието на практика на ВКС по чл.290 ГПК по посоченото решение № 466 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 748/2009 г. на ВКС обуславя липсата на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „при извършена актуална към момента на постановяване на решение на ПК за земеделска реституциа индивидуализация на реституирания имот съобразно допустим по ЗСПЗЗ план на територията, с оглед определяне допустимост на предявен в по-късен момент собственически иск – към кой момент следва да се дефинира, преценява и тълкува актуалността и законосъобразността на извършената индивидуализация на спорния имот – към момента на постановяване на решение на ПК или към момента на предявяване на ревандикационния иск”.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на против решение № 22 от 26.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1091 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: