О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София 10.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 09 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 2224 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от ищцата Г. М., чрез адв.Бл.Б. против определение № 164/24.02.2015 г. по гр.дело № 90/2015 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 02.12.2014 г. по гр.дело № 871/2014 г. на Радомирския районен съд, с което е върната искова молба с вх. № 6452/17.11.2014 г. на Г. М. и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение- нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към частната жалба е поставен правния въпрос – 1. длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения, направени с частната въззивна жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи задълбочен анализ на приложените доказателства към исковата молба и по делото в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са определения на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.3 ГПК.
Ответниците по частната жалба Г. П. Ю. и Ю. Г., чрез адв.Д. Ц. в писмен отговор за изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че в исковата молба ищцата е изложила твърдения, че срещу същата е образувано изпълнително производство въз основа на заповед за незабавно изпълнение, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като ги е заплатила. Приел е, че искането е да се признае за установено по отношение на ответниците, че не дължи сумите, посочени в исковата молба.
Взето е предвид, че на 18.11.2014г. районният съд е дал указания на ищцата за конкретизиране на обстоятелствената част на исковата молба. В изпълнение на дадените указания ищцата-жалбоподател е посочила, че е заплатила сумите в периода 2010г.- 2011г., че е получила покана за доброволно изпълнение на 10.03.2014г. и заедно с нея й е връчена и заповед по чл. 417 ГПК .
Прието е, че са представени доказателства по делото – заповед за незабавно изпълнение от 20.11.2013 г. и изпълнителен лист от 26.11.2013 г., издадено по ч.гр.дело № 3600/2013 г. по описа на Софийски районен съд, частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и възражение по чл. 423 ГПК.
Съдът е преценил за правилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск, тъй като исковата претенция не е основана на факти, настъпили след издаване на заповедта по чл. 417 ГПК.
Прието е, че при издадена заповед за изпълнение длъжникът следва да защити правата си по реда на чл. 414 ГПК – с подаване на възражение срещу заповедта и в този случай за кредитора възниква правото да предяви установителен иск за съществуване на вземането си. Според въззивния съд в хода на исковото производство длъжникът може да наведе всичките си възражения против съществуване на вземането, включително и такива за плащане. Посочил е, че ако длъжникът не е защитил правата си в рамките на заповедното производство с влизане в сила на заповедта за изпълнение за него се преклудира възможността да оспори по исков ред съществуването на вземането въз основа на факти, настъпили преди издаване на заповедта, какъвто е настоящият случай.
Приел е, че друга възможност за защита на длъжника е предвидена в чл. 424 и чл. 439 ГПК. За да са допустими тези искове според въззивния съд следва да са налице новооткрити факти или новонастъпили такива, че извършено от длъжника плащане преди издаване на заповедта по чл. 417 ГПК, не съставлява новооткрито обстоятелство или новонастъпил факт по смисъла на посочените разпоредби.
Като е взел предвид тези съображения въззивният съд е направил решаващия извод, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като за защита правата на ищцата е предвиден друг процесуален ред.
За неоснователни са преценени доводите във въззивната жалба, че съдът неправилно е прекратил производството по делото, тъй като не е взел предвид формулирания от ищцата петитум, с който е поискано да се признае недължимост не за сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение, а искането е за признаване недължимост на сума, представляваща покупно- продажна цена по нотариален акт.
За да направи извода съдът е взел предвид заповедта за изпълнение, и е приел, че същата е за вземане, представляващо продажна цена на недвижим имот, съгласно нотариален акт за покупко- продажба № 111/2011 г. Приет е за правилен извода на първоинстанционния съд, че предмет на спора е вземането и, че за това вземане е издадена заповед по чл.417 ГПК, поради което искът за установяване недължимост на същото вземане е недопустим.
При тези съображения въззивният съд е потвърдил определението на Радомирския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателката, като недопустима.
По правния въпрос:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 КТ по поставения правен въпрос от изложението. В подкрепа на доводите на жалбоподателката за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване са цитирани определения на състави на ВКС, постановени по чл.274,ал.3 ГПК. В нито едно от тях не е разрешен формулирания правен въпрос, за да се извърши преценка от съда за наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С определение № 2/04.01.2012 г. по ч.гр.дело № 585/2011 г. на ВКС, I г.о. постановено по чл.274,ал.3 ГПК е допуснато касационно обжалване по правния въпрос може ли при извършено грешно вписване на наложена обезпечителна мярка съдията по вписванията да заличи вписването или следва да се предяви иск за нищожност или недействителност на вписването. С определение №372/14.11.2008 г. по ч.дело № 413/2008 г. на ВКС, II т.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК касационно обжалване е допуснато по правния въпрос за начина на придобиване на качеството главна страна в процеса. С цитираното определение № 1/09.01.2009 г. по ч.гр.дело № 1823/2008 г. на ВКС V г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК е разрешен правния въпрос по приложението на чл.51,ал.2 ГПК/отм./. С оглед на така посочената практика на ВКС съдът намира, че не е установено основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Цитирано е и определение № 2/06.01.2014 г. по ч.гр.дело № 7390/2013 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.274,ал.3 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване. Същото е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и поради това съдът не го обсъжда.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос. Последният касае приложното поле на разпоредбите на чл. 235,ал.2 ГПК, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК на определението на Пернишкия окръжен съд по поставения въпрос от жалбоподателката Г. М..
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по частната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 164/24.02.2015 г., постановено по гр.дело № 90/2015 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 1374/11.03.2015 г., подадена от ищцата Г. М., чрез адв.Бл.Б., съдебен адрес [населено място], пл.”С.” № 10, чрез адв.Бл.Б..
Осъжда Г. М., съдебен адрес [населено място], пл.”С.” № 10, чрез адв.Бл.Б. да заплати на Г. П. Ю. ЕГН [ЕГН] и Ю. Г. ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], П. област сумата 500 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: