О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 11.10.2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, година в състав:
Председател: Светла Цачева
Членове: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 3778 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 226 от 05.07.2017 г. по ч.гр.д. № 283/2017 г. на Великотърновски апелативен съд са потвърдени определение от 17.02.2017 г. по гр.д. № 626/2016 г. на Великотърновския окръжен съд за връщане на подадената от И. К. П. касационна жалба против постановеното по делото решение № 422 от 31.10.2016г., както и определение от 15.03.2017 г. на същия съд по същото дело за оставяне без уважение на молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности по жалбата.
Срещу определението на Великотърновския апелативен съд е постъпила частна касационна жалба вх. № 3638 от 26.07.2017 г., подадена от И. К. П. от [населено място], с която то се атакува като неправилно и се иска отмяната му. Поддържа се че въпросът (уточнен съобразно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) длъжен ли е съдът да уведомява страната за акта си, с който уважава нейна молба по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по жалба, или страната е длъжна сама да следи за резултата от произнасянето е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът В. Ц. М. от [населено място] оспорва наличието на изложените в жалбата основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество и нейната основателност.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и редовна.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното исково производство по гр.д № 310/2015 . на Свищовския районен съд е образувано по исковата молба на И. К. П. срещу В. Ц. М. за осъждане на ответника да заплати на основание чл. 240 ЗЗД сумата от 11800 лв., съставляващи невърнат заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 295.36 лв. мораторна лихва за периода от 21.12.2014 г. до завеждане на делото.
С решение № 422 от 31.10.2016 г. по гр.д. № 626/2016 г. В. окръжен, след като е отменил решение № 41 от 18.03.2016 г. по гр.д. № 310/2015 г. на Свищовския районен съд, е отхвърлил предявените искове изцяло. Недоволен от въззивното решение ищецът И. К. П. е подал касационна жалба вх. № 12362 от 30.12.2016 г., оставена от окръжния съд без движение като нередовна заради непредставени пълномощно в полза на представляващите касатора двама адвокати и на документ за внесена държавна такса по сметката на касационната инстанция, до отстраняването им в едноседмичен срок.
По молба на процесуалните представители на ищеца, с разпореждане от 30.01.2017 г. окръжният съд е продължил срока за изправяне на нередовностите с две седмици, считано от датата на изтичане на първоначалния. Продължаването не е съобщено на страната.
С определението от 17.02.2017 г. окръжният съд е върнал касационната жалба, приемайки, че към датата на постановяване на акта указанията му за отстраняване на нередовностите не са изпълнени. Това определение е обжалвано с частна жалба вх № 2499/ 14.03.2017 г. пред апелативния съд, към която са приложени документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 30 лв. и пълномощно в полза на двамата адвокати, и двете с дата 14.03.2017 г., т.е. с датата на подаване на частната жалба. В тази жалба е направено и искане за възстановяване на срока за изправяне на нередовностите, като е изложен довод, че страната не е била уведомена за продължаването на срока и това съставлявало непредвидено обстоятелство, което тя не е могла да преодолее. Това искане е оставено без уважение от окръжния съд с определението от 15.03. 2017 г.
Апелативният съд, в обжалваното пред Върховния касационен съд определение, е потвърдил връщането на касационната жалба. Приел е, че при подадена молба за продължаване на срок, страната е длъжна сама да следи за произнасянето по нея, тъй като продълженият срок тече от изтичане на първоначалния – уведомяване на страната за продължаването не се извършва, с оглед на което касационната жалба е върната законосъобразно, тъй като нередовностите не са отстранени в определения срок. Прието е, че искането за възстановяване на срок за отстраняване на нередовности е неоснователно, когато срокът е могъл да бъде продължен – чл. 64, ал.3 ГПК, както и че несъобщаването на страната на съдебния акт по молбата за продължаване на срока не е непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК.
По въведените доводи за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Изведеният от касатора въпрос длъжен ли е съдът да уведомява страната за акта, с който уважава молба и по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по жалба или страната е длъжна сама да следи за резултата от произнасянето не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. По приложението на чл. 63 ГПК е налице константна практика на Върховния касационен съд. Съгласно установената съдебна практика, жалбоподателят е длъжен да следи сам за началото на новоопределения срок, тъй като началото на продължения срок за извършване на съдопроизводственото действие тече от изтичане на първоначалния срок. В този смисъл определение № 348 от 18.06.2015 г. по ч.т.д. № 135/2015 г., ВКС, , I-во т.о., определение № 425 от 21.06.2010 г. по ч.т.д. №441/201 г., ВКС, II-ро т.о., определение № 79 от 04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 24/2010 г. , ВКС, IV г.о., определение № 147 от 15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г., ВКС, III-то г.о., постановени по реда чл. 274, ал. 3 ГПК. Въззивното определение е съобразено с практиката на Върховния касационен съд, основания за промяна на която не са налице, поради което доводът за допускане на касационно обжалване на определението е неоснователен.
За пълнота на изложението следва да се отрази и че определението е съобразено с установената съдебна практика и по въпросите допустимо ли е възстановяване на срок за извършване на процесуално действие, когато е могло да бъде поискано продължаването му, както и за кръга на особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 226 от 05.07.2017 г. по ч.гр.д. № 283/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: