2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№477
С., 19.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 342 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. Б. против определение № 152 от 19.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1227 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 21.06.2010 г. по гр.д. № 235/2010 г. на Смолянски окръжен съд.
Ответникът по частната жалба Д. Д. Ю. оспорва същата, като претендира направените в производството разноски.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е констатирал, че предмет на ревандикационния иск са * кв.м., част от УПИ *, като в исковата молба е посочена цена на иска 140 лв., а данъчната оценка на имата е на стойност 120 лв. и тъй като обжалваемият интерес е под 1000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК /редакция от ДВ бр.59 от 2007 г./
В частната жалба се поддържа, че неправилно съдът е възприел, че цената на иска е 140 лв. по стара данъчна оценка, докато актуалната данъчна оценка към датата на подаване на касационната жалба е над 1000 лв. Тезата е неоснователна. Съгласно чл.70 ГПК, цената на иска се посочва от ищеца при подаване на исковата молба, спорове във връзка с нея могат да се повдигат най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, в който случай определението на съда за определяне цената на иска подлежи на обжалване с частна жалба. След изтичане сроковете по чл.70 ГПК се преклудират споровете, касаещи цената на иска, с която се свързава и обжалваемият интерес по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК /редакция от ДВ бр.59 от 2007 г./. В случая в срока по чл.70 ГПК е удостоверена, чрез представяне на данъчна оценка, цена на иска за процесния имот в размер под 1000.00 лв. н следователно съгласно чл.280, ал.2 ГПК /редакция от ДВ бр.59 от 2007 г./ въззивното решение като неподлежащо на касационно обжалване, е влязло в сила с постановяването му.
В обобщение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Ответникът по частната жалба не е представил доказателства за направени разноски по настоящия процесуално-правен спор /приложен е документ за разноски по гр.д. № 1227/2010 г./, поради което такива по настоящото частно гражданско дело не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 152 от 19.05.2011 г., постановено по гр.д. № 1227 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: