2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София,28.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 252 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 330 от 25.02.2011 г. по ч.гр.д. № 219/2011 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 3454 от 20.12.2010 г на Пловдивски окръжен съд, с което на ищцата Г. А. Г. от [населено място] е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК искова молба по гр.д. № 2746/2010 г.
Срещу определението на Пловдивски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 1623 от 15.03.2011 г., подадена от Г. А. Г. от [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 63, ал.1 ГПК и чл. 64, ал. 2 ГПК се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че определението е постановено в противоречие с изводите, формирани по приложението на чл. 64 ГПК в определение № 314 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 325/2009 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 2746/2010 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Г. от [населено място] против А. Х. С. от [населено място] за установяване на произход на детето А., родено на 20.10.2007 г. Призовката до ответника за насроченото по делото съдебно заседание, изпратена на посочения в исковата молба адрес, идентичен с отразения в справката от НБД „Население” от 19.09.2007 г., е върната в цялост с отбелязване на призоваващия орган, че лицето не може да бъде намерено на адреса. С разпореждане от 03.12.2010 г., производството по делото е оставено без движение с указание за посочване в седмичен срок от съобщението актуален адрес за призоваване на ответника. Указанията на съда са съобщени на ищцата лично на 08.12.2010 г. В определения срок указанията не са били изпълнени. С определение № 3454 от 20.12.2010 г. исковата молба е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК. С молба от 22.12.2010 г. ищцата е поискала определения и срок за изпълнение на указанията да бъде продължен, както и да и бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с доказателства за актуалния адрес на ответника.
Определението е потвърдено с определение № 330 от 25.02.2011 г. по ч.гр.д. № 219/2011 г. на Пловдивски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба не са изпълнени своевременно, поради което чл. 129, ал.3 ГПК е приложен законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд.
Повдигнатите в изложението процесуалноправни въпроси по приложението на чл. 63, ал.1 ГПК и чл. 64 ГПК не са обуславящи изхода на делото. Молба вх. № 38609 от 22.12.2010 г. с искане за продължаване на срока е подадена след изтичане на определения срок за изпълнение на указанията и постановяване на определение № 3454 от 20.12.2010 г. за връщане на исковата молба, поради което доколко изложените в нея причини са уважителни по смисъла на чл. 63, ал.1 ГПК е без правно значение. По делото няма постъпила молба и за възстановяване на пропуснат процесуален срок, поради което въпросът за точното приложение на чл. 64 ГПК е неотносим към правния спор.
Разрешеният в определението процесуалноправен въпрос е по приложението на чл. 129, ал.3 ГПК – подлежи ли на връщане искова молба, когато ищецът не отстрани в срок констатираните нередовности и в частност, когато не е посочен адрес за призоваване на ответника – въпрос без отношение към приложението на чл. 63, ал.1 ГПК и чл. 64 ГПК, поради което не е налице и твърдяното противоречие с определение № 330 от 25.02.2011 г. по ч.гр.д. № 219/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 330 от 25.02.2011 г. по ч.гр.д. № 219/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: