О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София 17.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 492 по описа за 2009г.на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от Д. П. П.,чрез процесуалния си представител-адвокат И. против въззивно определение № 287 от 02.07.2009г.по ч.гр.д. № 514 по описа за 2009г. на Окръжен съд Русе,с което е отменено определение от 19.05.2009г., постановено по гр.д. № 2190/2009г.на Районен съд Русе и е обезсилена издадената обезпечителна заповед от 8.05.2009г.и вместо това е допуснато обезпечение на предявените от Д. П. П. против „Оргахим”А. Русе искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение по т.3 от трудов договор от 12.02.2004г. и анекс № 1 към него- в размер на 175 153лв.и лихва за забава върху него до завеждане на иска в размер на 65 598лв.чрез налагане на запор върху банкови сметки на „Оргахим” А. Русе в ТБ”ОББ”АД-клон гр. Р. и „Уникредит Булбанк”АД- клон гр. Р. до размер на 240 751лв. и е определена парична гаранция в размер на 20 000лв.,вносима от Д. П. П. в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Районен съд Русе. Постановено е да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на гаранцията.
Като основание за допустимост на подадената частна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,като въпросът, който счита,че е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – е относно предпоставките за допускане на обезпечение на иска и по-специално за предпоставките за допускане на обезпечение при условията на чл.391 ал.2,във вр.с чл.391 ал.3 от ГПК/относно гаранцията определяна от съда/.
Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното :
В случая се обжалва въззивно определение,с което е отменено определението,с което е определено едно обезпечение по висящ иск и е постановено друго,с което отново е допуснато обезпечение,но след внасяне на парична гаранция в определен от съда размер. Определението за обезпечение на иска е от тези,които съгласно т.6 от ТР №1/17.07.2001г.на ВКС/която не е обявена за загубила значението си/ подлежат на двуинстанционно разглеждане,като ВКС се произнася по жалби срещу тях само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Касае се за определение,което има привременен характер по отношение на приключване на исковото производство с решение и което не преклудира права на страната,тъй като за нея не съществува пречка отново да предяви същото искане.
Разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК,която урежда въпроса срещу кои определения на съда могат да бъдат подавани частни жалби, е идентична с разпоредбата на чл.213 от ГПК/отм./Съответно разпоредбата на чл.315 от ГПК/отм./, която урежда обжалваемостта на определението по обезпечение на иска- е идентична с тази на чл.396 от ГПК. Следователно- законодателят не е имал намерение да променя установения принцип,че определенията,за които изрично е посочено в закона,че подлежат на обжалване с частна жалба-определенията по чл.213 б.”б”от ГПК/отм./или по чл.274 ал.1 т.2 от действащия ГПК /каквото е настоящото/ се разглеждат от две инстанции. Новият ГПК раздели определенията,които подлежат на обжалване пред ВКС на две групи,в зависимост от това дали съдът действа като втора съдебна инстанция или се произнася като трета. За да се произнесе ВКС по определения по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,те трябва да са постановени от въззивния съд за първи път, а когато атакуваното определение е постановено от състав на ВКС,подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Настоящето определения не попада в хипотезите по чл.274 ал.3 от ГПК,за които е предвидено касационно обжалване, предпоставено от проверка за допустимост съобразно установените чл.280 от ГПК критерии,тъй като не е определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и не е определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Мотивиран от изложеното,като намира подадената частна жалба за процесуално недопустима,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на Д. П. П.,чрез процесуалния си представител-адвокат И. против въззивно определение № 287 от 02.07.2009г.по ч.гр.д. № 514 по описа за 2009г. на Окръжен съд Русе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.