3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София, 07.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3407/2019 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№15970/22.5.2019 г., подадена от адвокат Т. Ч. – процесуален представител на ищеца Н. Х. Х. от [населено място], против въззивно определение №881/03.5.2019 г. по ч.гр.д.№779/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII-ми граждански състав, с което е потвърдено определение №2932/13.3.2019 г. по гр.д.№17627/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, XIX граждански състав, с което е върната исковата молба на Н. Х. Х. против Р. Л. Ч. и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е споделил направените от първоинстанционния съд правни изводи и приел, че „Според трайно установената съдебна практика, правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правният му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи и др.. Когато обаче ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска, както е в конкретният случай – въпреки образуваното изпълнително производство, от 19.05.2010 г. не са предприемани никакви изпълнителни действия, нито е обжалвано постановлението от 07.12.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство, нито след изтичане на погасителната давност ответникът е предприел някакви действия по принудително или доброволно събиране на вземането, то липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес, който винаги следва да е конкретен и да почина на конкретно действие или бездействие./В този смисъл е Решение №83 от 23.05.2018г. на ВКС по гр.д.№3448/2017г., на трето г.о. ГК/.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, като се поставят следните процесуалноправни въпроси:
1.Допустим ли е отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземания, предмет на изпълнителен лист при липса на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, с позоваване на изтекла погасителна давност ?“ и
2. Необходимо ли е да се установява наличие на конкретен правен интерес за предявяване на такъв иск ?
Сочи се и практика на ВКС, подробно изброена в изложението.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационната жалба и изложението за допускане на въззивното определение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване, а частната касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по първия от поставените въпроси, а именно: „Допустим ли е отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на вземания, предмет на изпълнителен лист при липса на висящо изпълнително производство за събиране на вземането, с позоваване на изтекла погасителна давност ?“ е налице практика по чл.290 ГПК, опредметена в определение №410/20.9.2018 г. по ч.гр.д.№3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е прието, че „предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора(бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.“
В посочения смисъл са редица решения по чл.290 ГПК и определения по чл.274, ал.3 ГПК, постановени от ВКС, ГК и ТК -определение № 513/24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/ 2016 г., І т.о., определение №95/22.02.2018 г. по ч.гр.д.№510/2018 г., IV г.о., определение №410/20.9.2018 г. по ч.гр.д.№3172/2018 г., IV г.о.( и др.
Отговорът на поставения въпрос обезмисля даването на отговор на втория от поставените въпроси.
С оглед отговора поставения въпрос обжалваното определение на въззивната инстанция, с което е потвърдено решението на първата инстанция, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивския районен съд, за продължаване на съдопризводството.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №881/03.5.2019 г. по ч.гр.д.№779/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII-ми граждански състав.
ОТМЕНЯ въззивно определение №881/03.5.2019 г. по ч.гр.д.№779/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, VIII-ми граждански състав, с което е потвърдено определение №2932/13.3.2019 г. по гр.д.№17627/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, XIX граждански състав, с което е върната исковата молба на Н. Х. Х. против Р. Л. Ч. и производството по делото е прекратено, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводството на Пловдивския районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: