2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№478
С., 19.10. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 469 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Н., чрез пълномощника й адвокат Д. Д., против определение № 207 от 1.07.2011 г., постановено по гр.д. № 659 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба против решение от 16.02.2011 г. по гр.д. № 1814/2010 г. на Варненски окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Ответниците по частната жалба Г. В. Г. и С. Й. Г. и третото лице-помагач на тяхна страна И. Г. Т. не са изразили становище по същата.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на ВКС е констатирал, че предмет на делото е отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като цената му определена с оглед чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ е под 5000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.100/2010 г./.
В частната жалба се поддържа, че приложената при завеждане на делото данъчна оценка не отразява актуалното към момента правно положение, поради което следва да се вземе предвид приложената към частната жалба данъчна оценка в размер на 8167 лв. Тезата е неоснователна. Съдебното производство е образувано на 29.05.2006 г. и по силата на § 2, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК при разглеждане на делото в първоинстанционното и въззивното производство са се прилагали правилата на ГПК от 1952 г. /отм./, включително и относно определяне цената на иска. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК-отм. при искове за собственост цената на иска се определя от ? от данъчната оценка на имота, а ако такава няма – от пазарната му цена. Според чл.56, ал.1 от същия процесуален закон спорове за цената на иска могат да се повдигат от ответника или съда най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което се преклудират. В случая в при предявяване на иска чрез представена данъчна оценка и изрична молба от 21.06.2006 г. е удостоверена цена на иска в размер на 1201.93 лв., която не е била оспорена от ответника М. Н. в проведеното на 26.10.2006 г. първо съдебно заседание по делото. Цената на иска не е променяна в хода на съдебното производство и след като същата е под регламентирания в чл.280, ал.2 ГПК размер от 5000 лв., то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му.
В обобщение атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 207 от 1.07.2011 г., постановено по гр.д. № 659 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: