О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 21.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3256/2016 година.
Производството е по чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. №5396/29.6.2016 г., подадена от [фирма] – С., против определение №325/13.6.2016 г. по ч.гр.д.№309/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №937/27.4.2016 г. по гр.д.№529/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, XV граждански състав, с което е върната исковато молба и делото прекратено, поради недопустимост на предявените искове.
Въззивният съд е приел, че възприел изцяло направените от окръжния съд правни изводи и достигнатия краен резултат. Прието е, че с първия от предявените искове се цели признаване за установено, че Н. Н. и Н. Н. не са станали собственици по силата на постановление за възлагане от 02.03.2011 г. по изп.д. №419/2010 г. ЧСИ А. А. на ? от описаните в исковата молба самостоятелни обекти в сграда в [населено място], като те не са могли да прехвърлят вещни права на последващите приобретатели Т. П. и П. П., поради което те също не са собственици на имотите. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че възможният правен резултат, който може да бъде постигнат при уважаване на иска, е отричане със сила на пресъдено нещо на правото на собственост на ответниците върху ? ид.ч. от процесните недвижими имоти, но това не би могло да доведе до правните последици, които се искат от ищеца – насочване на принудително изпълнение върху имотите и удовлетворяване от събраната сума от публичната продан по предпочитание от [фирма], като ипотекарен кредитор.
Съдът е констатирал, че по делото няма данни собственикът на процесната ? ид.ч. от имотите Д. И. Т. да е била длъжник в изпълнителното производство, като от представения н.а. №74/2008 г. е видно, че тя е трето лице, учредило ипотека върху собствен имот за обезпечаване задължението на длъжниците по договор за банков кредит – Г. Т., действащ в лично качество и като едноличен търговец с фирма [фирма] – П., т.е. нейното качество по изпълнителното дело е на трето лице – ипотекарен длъжник.
Въз основа на това е прието, че дори да се отрекат правата на ответниците по отношение на ? ид.ч. от имотите и да бъде признато, че техен собственик е Д. Т. /въпреки че няма предявен иск с такъв петитум/, взискателят няма да може да насочи принудително изпълнение върху тях, тъй като ипотечното му право е било прекратено със заличаване на ипотеката, а Т. не е длъжник, за да отговаря по делото с цялото си имущество, т.е. дори да бъде уважен този иск, ищецът няма да може да насочи принудително изпълнение върху ? ид.ч. от процесните имоти и да иска разпределение на сумата дори като необезпечен взискател и по този начин да получи търсената правна защита.
Относно другите искове /за признаване за установено по отношение на ответниците, че ипотечното право на [фирма] – С., за ? ид.ч. от описаните недвижими имоти, произтичащо от договорната ипотека, съществува и не е погасено по реда на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД и за признаване за установено по отношение на ответниците, че при вписване на заличаването на учредената в полза на [фирма] договорна ипотека за ? ид.ч. от описаните недвижими имоти, е вписано несъществуващо обстоятелство, евентуално вписването на заличаване на ипотеката е нищожно, тъй като ипотечното право, произтичащо от учредената в полза на банката договорна ипотека съществува и не е било погасено въз основа на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД нито към датата на извършване на заличаването, нито към момента на предявяване на исковете/, съдът счита, че при разглеждане на тези искове в процеса следва да участват страните по договора за ипотека, за да може решението да ги обвърже със сила на пресъдено нещо.
Съдът е съобразил, че в случая като ответници по делото са определени от ищеца купувачът от публичната продан и последващият приобретател и съпрузите им /предвид характера на съпружеска имуществена общност на имотите/, но не и лицето, учредило в полза на кредитора ипотечното право, като именно то, а не носителите на вещни права върху имотите, следва да участва в спора относно съществуването на това ипотечно право, респ. дали то е погасено или е вписано несъществуващо обстоятелство, поради което съдът намира, че ищецът няма правен интерес от предявяването на тези искове против посочените ответници и те няма да се отразят на правните му възможности за удовлетворяване в изпълнителния процес.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че апелативният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно:
В хипотезата на извършена публична продан без уведомяване на ипотекарния кредитор по чл.501 ГПК, поради което проданта е отменена, но ипотеката е заличена от купувача по отменената продан по реда на чл.19, ал.2 от Правилника за вписванията, във връзка с чл.175, ал.1 ЗЗД и имотът е прехвърлен на трето лице, съществува ли правен интерес за ипотекарния кредитор от предявяване на следните установителни искове срещу купувача по отменената продан и последващите му приобретатели:
– иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че купувачът по отменената продан и последващите му приобретатели не са станали собственици на имота;
– иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ипотечното право на ипотекарния кредитор не е погасено по реда на чл.175, ал.1 ЗЗД и съществува;
– иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, във връзка с чл.90 и чл.88 ЗКИР за признаване на установено, че при вписване на заличаването на ипотеката, извършено от купувача по отменената публична продан, е вписано несъществуващо обстоятелство – не е съществувало погасяване на ипотечното право по реда на чл.175, ал.1 ЗЗД, евентуално извършеното заличаване на ипотеката е нищожно, поради противоречие със закона – чл.175, ал.1 ЗЗД.
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и изложението за допускане на касационното обжалване намира следното:
Частната касационната жалба е подадена в законния срок,, поради което е процесуално допустима.
Не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси в изложението не отговарят на приетото с т.1 и т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не обосновават основанието, на което се позовава частният касационен жалбоподател, както и с кои изводи на въззивната инстанция са обвързани.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №325/13.6.2016 г. по ч.гр.д.№309/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: