О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
София, 04.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1553/2019 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4275/23.11.2018 г., подадена от Дирекция „Национален парк Рила“ – Благоевград против въззивно решение №4747/22.10.2018 г. по гр.д.№699/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд,с което е потвърдено решение №6903/13.7.2018 г. по гр.д.№696/2018 г. по описа на Благоевградския районен съд, с което обявена за недействителна, поради заобикаляне на закона, на основание чл. 74, ал. 4 КТ клаузата, с която е въведен срок за изпитване в трудовия договор № ЛС№20/09.01.2018 г., сключен между А. И. Т. от [населено място], област С., и Дирекция „Национален парк Рила“ към Министерство на околната среда и водите.
Със същото решение за уважени и предявените от А. И. Т. от [населено място], област С., и Дирекция „Национален парк Рила“ към Министерство на околната среда и водите, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Благоевградският окръжен съд е приел, че „счита правните изводи в решението на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон за правилни и законосъобразни.
Законодателят е предвидил възможност с чл. 70, ал. 1 от КТ при сключване на трудов договор да се уговаря срок за изпитване до 6 м.,когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява и/или когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В ал. 5 е установена еднократност и изключителност на този договор – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие.
Ограничението, според съдебната практика, обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение между същите страни, но и ако след прекратяване на трудов договор за изпълнение на определена длъжност е сключен нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция със само формално нов работодател, който има същите собственици на капитала, седалище и адрес на управление, представители и управители, сключили стария и новия трудов договор, тъй като годността на работника или служителя да изпълнява работата вече е проверена.
Според чл. 74, ал. 1 и 4 КТ трудов договор или само отделна клауза от него са недействителни, когато противоречат на закона или на колективен трудов договор или ги заобикалят, а заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Следователно клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ – трудовият договор да е първи между страните за определена длъжност, е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.
От събраните по делото доказателства, установяващи фактите по сключването от дирекцията с Ал. Т. на два отделни граждански договора, по които е изпълнявал в продължение на година и половина поети задължения, които са идентични със задълженията в основната им част по дл. характеристика на длъжността на която е назначен със сключения тр. договор също с дирекцията; сключването на самия трудов договор непосредствено след прекратяване на гражданските, които са били срочни, като и самите граждански договори са сключени непосредствено един след друг, веднага след изтичане срока на действие на първия, както и действителните причини, които се сочат в свидетелските показания на служителите на дирекцията за прекратяване на тр. договор с ищеца- липса на щат и отпуснати средства от министерството за фонд работна заплата, както и установеното също от тези гласни доказателства, за предложение на дирекцията Т. отново да работи по гр. договор, ако доброволно се съгласи трудовото правоотношение да се прекрати по взаимно съгласие, води до извода, че с уговорената в тр. договор клауза за изпитване работодателят не е целял да провери на годността на служителя да изпълнява работата, на която е назначен. Съдът съобрази, че задълженията на Ал. Т. по дл. характеристика /по т. 5 и по т. 27 и сл./, които липсват в гражданските договори, са свързани с възможността за обучение и за ангажиране на имуществената му отговорност като служител за лично зачисленото му имущество и очевидно нямат връзка с годността му да изпълнява основната трудова дейност на длъжността, за която е назначен; както няма отношение към годността му да се справя с възложените му трудови задължения и съществуващата иерерхичната зависимост на подчиненост на служителя спрямо работодателя, която е белег на вътрешните отношения при трудовите договори.
След като безспорно се установи, според въззивният съд, че това не е целта на клаузата за изпитване, то тя е недействителна поради заобикаляне на закона. С правомерни средства, ползвайки възможността в чл. 70, ал. 5 от КТ за включване на клауза за изпитване в първи трудов договор, се постига забранен резултат – възможност за прекратяване на тр. договор без мотиви, като злоупотребата при упражняване на субективното право е с цел да се увреди служителя. И тъй като работодателят знае, че служителят е годен да изпълнява длъжността и въпреки това уговаря срок за изпитване и в своя полза, то той действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А от нарушението на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ следва извод за недействителност на клаузата за изпитване от трудовия договор. В този смисъл е решение на ВКС № 96/15.6.2018 г. по гр.д. № 4048/2017 г., както и цитираното от РС Решение № 118/4.6.2015 г. по гр.д. №6968/2014 г., в които е прието, че макар формално трудовия договор да не противоречи на чл. 70, ал. 5 от КТ, защото е първи за изпълняваната работа, то клаузата за срок за изпитване заобикаля закона, ако не преследва типичната за нея и позволена цел – да провери годността на работника за изпълняваната работа. Затова според въззивният съд доводите на работодателя във въззивната жалба, основаващи се на правната възможност по чл. 70, ал. 5 от КТ за срочност и еднократност на клаузата за изпитване единствено и само при първи трудов договор, какъвто е процесния случай, са несъстоятелни, тъй като това право е упражнено от Д „НПР” в разрез с чл. 8, ал. 1 от КТ.
А след като работодателят е упражнил и правото по чл. 71, ал. 1 КТ да прекрати трудовия договор, възползвайки се от клаузата за изпитване, при условие, че е знаел за годността на служителя да изпълнява длъжността, то той отново е действал недобросъвестно, поради което е налице е злоупотреба с право, заради нарушение на същия чл. 8, ал. 1 от КТ.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 и ал.2 ГПК, като се поставя следният въпрос: „Изключва ли предходно гражданско договаряне със сходен на трудовите функции и задачи предмет, първичността на възникване на трудовото правоотношение и засяга ли то действителността на възникване на уговорения модалитет за изпитване по чл.79 от КТ ?“
Твърди се, че в практиката съществува непълнота и неяснота по този въпрос.
Освен това се твърди, че е налице очевидна неправилност при постановяване на въззивния съдебен акт.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация А. И. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Е. В., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос. Налице е съдебна практика по чл.290 ГПК, която дава разрешение по него, а именно решение №96/15.6.2018 г. по гр.д.№4048/2017 г. на III г.о., решение 118/04.6.2015 г. по гр.д.№6968/2014 г. на III г.о. и др., с които е прието, че „Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него – чл. 70, ал. 1 от КТ. В ал. 5 е установена еднократност и изключителност на договора – само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие, за да не се държат страните / и предимно работникът/ в договорна връзка, която е неокончателна и затова – несигурна и се прекратява облекчено /без мотиви, предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения/ от страната, в чиято полза е уговорен срокът. Договор със срок за изпитване не може да се сключи и за работа / тр. функция/, която работникът вече е изпълнявал при работодателя по окончателен тр. договор. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване./ Р № 836/03 г. и № 234/01 г. на трето г. о. на ВКС, р. по гр.д. №1405 и по гр.д. №64/11 г. на четвърто г.о., р.по гр.д. №5669/14 г. и по гр.д. №253/09 г. на трето г.о. и др./“, както и, че „клаузата от трудовия договор за определяне на „срок за изпитване“ е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл.71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал.1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал.1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл.8, ал.1 КТ (в същия смисъл и решение по чл. 290 ГПК №118-2015-ІІІГО).“
С оглед изложеното по поставения от касационния жалбоподател въпрос е налице непротиворечива практика, а обжалвания съдебен акт е постановен в съответствие с нея.
По посоченото от касационния жалбоподател основание по чл.280, ал.2 ГПК обжалваното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Соченото основание не е налице. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му, тъй като свързва същото основание с твърдения за необоснованост на изводите на въззивния съд, неизлагане на собствени фактически и правни изводи, нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производството по чл. 288 ГПК. Затова следва да се приеме, че и с тази част от изложението не са аргументирани основания за допускане на касационен контрол.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4747/22.10.2018 г. по гр.д.№699/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: