О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
[населено място], 06.10.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2064 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. П. и Н. П. П. срещу разпореждане от 11.01.2017г. по ч.гр.д. №333/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната частната им касационна жалба срещу постановеното по делото определение №283/20.07.2016г.
Частните жалбоподатели излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като твърдят, че с него се извършва пореден опит за отказ от правосъдие. Поддържат, че претенцията за неимуществени вреди по своят същност не може да бъде търговски спор, като считат за необосновано твърдението на съда, че правоотношенията, предмет на спора, представляват абсолютна търговска сделка.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл.275 ал.1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне частната касационна жалба на А. Н. П. и Н. П. П. срещу определението от 20.07.2016г. по ч.гр.д. №333/2016г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждането от 08.03.2016г. по в.гр.д. №401/2015г. на Плевенски окръжен съд за връщане на касационна жалба срещу решение от 23.07.2015г. по същото дело, съдията – докладчик от Великотърновски апелативен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение не подлежи на касационно обжалване.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на частната касационна жалба е правилен.
Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал.2 от ГПК в действащата редакция /ДВ, бр. 50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, когато определенията, респективно разпорежданията по чл. 274 ал.1 от ГПК са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато те са постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, /каквото е в процесния случай разпореждането от 08.03.2016г. по в.гр.д. №401/2015г. на Плевенски окръжен съд за връщане на касационна жалба срещу решение от 23.07.2015г. по същото дело/, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. С проверката, която извършва ВКС, респ. която извършва апелативният съд за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. При липса на уреден в закона процесуален ред за обжалване, определението на апелативния съд следва да се счита за окончателно и изчерпващо инстанционния контрол върху валидността, допустимостта и правилността на определението на окръжния съд. Обжалването не може да бъде реализирано както по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК, така и по реда на чл. 274 ал.3 от ГПК. В същия смисъл е и практиката, формирана с определение №58/29.02.2016г. по ч.гр.д. №699/2016г. на ВКС, I г.о., определение №255/25.05.2016г. по ч.т.д. №977/2016г. на ВКС, II т.о., определение №189/04.07.2016г. по ч.гр.д. №1918/2016г. на ВКС, I г.о., определение №195/21.04.2016г. по ч.гр.д. №1446/2016г. на ВКС, IV г.о. и др. Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба, която съдията – докладчик от Великотърновски апелативен съд е върнал.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.01.2017г. по ч.гр.д. №333/2016г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.